Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Гаснещ зрак [bg]
Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гаснещ зрак [bg]

Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:

ВОЙНА И ИЗМЯНА; ТЪМНА МАГИЯ И ДРЕВНИ БОГОВЕ. „Трилогия за Карканас“: Гениално… надвишава всички очаквания, които биха могли да имат читателите на „Малазанска книга на мъртвите“… Мисля, че всички се чудехме как изобщо Ериксън би могъл да продължи може би най-добрата фентъзи поредица на всички времена. „Трилогия за Карканас“ ще разпръсне всякакви съмнения (ако изобщо е имало такива), че Стивън Ериксън е най-добрият писател в жанра. СФ Сайт
1 ... 241 242 243 244 245 246 247 248 249 ... 438
Перейти на страницу:

— Логистика — каза Варет. — Колоната вестоносци, забързани вестоносци, със забързани думи. Докато тази армия спи, проблемите се размножават като някаква напаст — или нашествие от насекоми.

— Три нощи минаха от последното убийство.

— Всички вече сме въоръжени, Ранси. Предполагам, че мъжете, които се боят от възмездие за минали престъпления, са започнали да спят в бронята си. По-важното, меч, изваден от ножницата, ще издаде пристигането на непознат.

— Нима?

Варет кимна.

— Да. Би трябвало да им обясня това, но допускам, че войниците сами ще направят откритията си. Всъщност, доколкото знам, бронята ще направи същото. Един лагер на Хуст няма нужда от кучета пазачи. Не можеш да се промъкнеш крадешком до войник Хуст, стоящ на пост, ако е извадил оръжието си. Бронята също би трябвало да е напълно достатъчна. — Помълча, а после кривна глава. — Едва ли е здрава защита срещу интрига или коварство обаче. Нищо в желязото на Хенаралд не може да подуши отровено вино в края на краищата.

— Казаха, че било проклятие — каза Ранси.

— Кое?

— Нашествието на термитите, сър. Проклятие над семейството и особено над бащата. Не си бил държал петела.

— Моля?

— Петелът, сър. Често се измъквал и кълвял децата на съседите.

— Аха. Е, добре, има ли нещо конкретно, което искаш да обсъдим?

Тя извърна очи, после сви рамене.

— Трябва да се явя на капитан Празек и капитан Датенар на заранта, веднага след седмата камбана.

— Нима?

Тя кимна, след това се намръщи.

— Не знаехте ли? О. В такъв случай се чудя какво биха могли да искат от мен. — Изправи гръб, после бавно се изгърби — но дали от примирение или облекчение, Варет не можа да разбере. — Ще бъда освободена. Това е. Е, изненадана съм, че толкова се забави.

— Ранси, не знам за нищо такова. Трябваше първо да говорят с мен. Сигурно имат някаква друга причина да искат да говорят с теб. И честно казано, радвам се, че ми го каза. Ще дойда с теб.

— Сър, няма защо…

— Аз те избрах, помниш ли? Значи си моя отговорност. — Някаква неувереност пробяга в погледа ѝ и Варет помисли малко и каза: — Виж, един страхливец на бойното поле е тласкан от непреодолима нужда да оцелее, да се спаси от всякаква заплаха, да избегне всякакъв риск. Но в ежедневните неща, далече от това бойно поле, един страхливец може да прояви добродетели, например вярност. А понякога сила и почтеност могат да вдигнат белите си глави на дневната светлина. Въпросните добродетели биха могли дори да се съберат в някой миг, в един-единствен миг. — Погледна я с крива усмивка. — Твърде лесно съм обрисуван в един-единствен цвят, Ранси.

— Знам — отвърна тя. — В този единствен цвят човек може да скрие други неща за себе си. Малцина ще видят. Малцина ще се интересуват. Дори самата дума — страхливец — може да се използва, за да се криеш зад нея, ако си достатъчно умен.

Той сви рамене.

— Не съм, уви.

Тя изсумтя.

— А аз пък помислих, че лъжете добре, както би трябвало да може един страхливец.

— Думите го правят това, Ранси. Страхливец. Убиец. — Видя как тя пребледня, поклати глава и добави: — Не ме разбираш. Мога да претендирам и за двете, виждаш ли. В деня, в който бяхме освободени, убих един мъж с лопата…

— Знам.

Той примига.

— Знаеш?

— Всички жени го знаем, сър. Мъжете, които всеки момент са щели да ги нападнат — котките във вашата яма, толкова грубо събудени, избутани навън на утринната светлина. Вие сте разбили черепа на първия кучи син, убили сте го и това е спряло другите за достатъчно дълго, та да пратите Ребъл до бараките. Дали сте време на котките да се въоръжат. Така сте спасили живота на много хора в онзи ден. И сте спрели изнасилванията.

Варет извърна очи.

— Не беше съвсем така. Просто не го обмислих, нищо повече. А и онзи, когото убих, изобщо не ми харесваше.

Тя сви рамене.

— Истинските страхливци винаги го обмислят, до последната подробност, сър.

— Не и ако видят шанса си да се отърват от мъчител, както направих аз. Просто забравих за приятелите му.

— Е, най-после виждам страха у вас, сър. Изплашен сте от мисълта, че сте постъпили правилно, смело. Не съвпада с това, което мислите, че сте.

— Ако не бяха Ребъл и Листар, щях да побягна. Не позволявай тази приказка да се задържи в лагера. Не и сред котките, Ранси. Не беше така, както го разказа.

— Вие първо, а чак след това Ребъл и Листар, сър. Ние, котките, ви разграничаваме, сър. Вас тримата. Не го знаехте, нали — не и до този момент, предполагам — но спечелихте котките от вашата яма на своя страна от онзи момент. Сега всяка котка от ямите го знае и те също са с вас.

1 ... 241 242 243 244 245 246 247 248 249 ... 438
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)