Лебедова песен [bg]

Беше малък метален компас, който приличаше на спечелен от пакет с пуканки „Кракърджак“.

— Работи — увери я Робин. — Или поне работеше, когато го взех от един мъртвец преди две седмици.

— Благодаря. Надявам се да ми донесе повече късмет, отколкото на стария си притежател.

— Да. Ами… можеш да вземеш и това, ако го искаш. — Младежът разкопча копчетата на кафявото си палто около врата. На бледата му кожа висеше потъмняло малко разпятие на сребърно синджирче. Посегна да го свали, но Сестрата го хвана за ръката, за да го спре.

— Няма нужда. — Тя махна вълнения си шал от врата, за да му покаже белега във формата на разпятие, който беше прогорен в кожата ѝ в киното на Четиридесет и втора преди много време. — Имам си свое.

— Аха. — Робин кимна. — Наистина си имаш.

Върнаха им палтата, пуловерите и ръкавиците, заедно с оръжията и патрони за магнума на Пол и пушката на Сестрата. Една консерва с печен боб и малко сушено катеричо месо, увити в листа, бяха прибрани в мешката на клошарката, която също ѝ беше върната, заедно с нож за всякакви цели и яркооранжева вълнена шапка. Робин даде и на двама им часовници и след претърсването на още един кашон от плячка, намери три клечки кибрит.

Пол източи последния бензин от резервоара на джипа в малка пластмасова туба за мляко и едва намокри дъното ѝ. Но тубата беше здраво затворена с тиксо и прибрана в мешката, за да бъде използвана за паленето на огън.

Навън беше станало достатъчно светло. Небето беше мрачно и не можеше да се прецени къде е слънцето. Часовникът на Сестрата твърдеше, че часът е десет и двадесет и две. Този на Пол — три и тринадесет.

Време беше да тръгват.

— Готов ли си? — попита Сестрата.

Пол погледна с копнеж към огъня и отвърна:

— Да.

— Успех! — провикна се Хю, който закуцука до входа на пещерата, когато приятелите му тръгнаха. Сестрата размаха облечената си в ръкавица ръка, след което вдигна яката около шала на врата си. Провери компаса и двамата с Пол влязоха в гората.