Лебедова песен [bg]

— Да. Имаше дим във въздуха.

Лекарят кимна.

— Дим. Комини. Огньове за хората, за да се топлят на тях. Мисля, че нивата, която търсите — ако въобще съществува такова място — се намира близо до Мерис Рест.

— Колко далеч е този град оттук? — попита Сестрата.

— Десет-дванадесет километра — отвърна Робин. — Може би малко повече. Никога не съм ходил в него, но сме ограбвали много хора, които са отивали или идвали оттам. Макар че мина доста време оттогава. Вече няма много пътници по този път.

— Нямаме достатъчно бензин в джипа, за да изминем това разстояние — напомни Пол. — Съмнявам се да ни стигне и за километър.

— Не казах, че са десет-дванадесет километра по пътя — поправи се Робин. — Имах предвид напряко. Градът се намира югозападно от тук, през гората, и теренът е суров. Шестима от хората ми минаха по този маршрут преди около година. Двама от тях се завърнаха и докладваха, че няма нищо ценно за крадене в Мерис Рест. По-скоро онези там биха обрали нас, ако имаха възможност.

— Ако не можем да отидем с джипа, трябва да вървим. — Сестрата вдигна чантата си и прибра стъкления пръстен в нея. Ръцете ѝ трепереха.

Робин изсумтя.

— Сестра — каза той, — не искам да те обиждам, но ти си луда. Десет километра по онзи терен не са точно приятна разходка. Знаеш ли, вероятно ви спасихме животите, като ви нападнахме. Досега щяхте да сте премръзнали от студ, ако не го бяхме сторили.

— Трябва да стигнем до Мерис Рест… или поне аз трябва да го направя. Пол и Хю ще решат сами дали да дойдат. Минах много повече от десет километра, за да стигна дотук и малко студ няма да ме спре.

— Не са само разстоянието и студът. А онова, което се крие в гората.

— Какво е то? — попита неспокойно Хю и закуцука с помощта на патерицата си.

— О, има някои много интересни диви животни. Създания, които приличат на създадени от луд учен. Гладни създания. Не ви се иска някое от тях да ви пипне в гората посред нощ.

— Трябва да се съглася с теб — отвърна Хю.

— Налага се да стигна до Мерис Рест — отсече Сестрата. Сериозното ѝ изражение подсказа на Робин, че вече е взела своето решение. — Нуждая се единствено от малко храна, топли дрехи и пушката ми. Ще се оправя там навън.

— Сестра, няма да минеш и километър, преди да се изгубиш… или преди да те изядат.

Тя погледна Пол Торсън.

— Пол? С мен ли си?

Мъжът се поколеба, погледна към мрачната светлина, която влизаше през входа на пещерата, а след това и към огъня, който момчетата палеха, като търкаха две пръчки една в друга. „Проклятие! — помисли си той. — Така и не се научих да правя това, когато бях бойскаут!“ Може би не беше прекалено късно да се пробва. Все пак бяха стигнали толкова далеч и вероятно бяха много близо до отговора, който търсеха. Пол видя как една искра подскочи и се запали, но вече беше взел своето решение.