Операция „Червена буря“ [bg]

„Тридесет километра от Алфелд до Хамелн“ — помисли си Алексеев. Един час път с танк. Части от три дивизии вече бяха тръгнали по този път и от преминаването на реката бяха преодолели осемнадесет километра. Този път ги бяха спрели англичаните — танковете на Кралския танков полк и 21-ви стрелкови полк не позволяваха на водещите му групи да помръднат на половината път до Хамелн и това продължаваше вече осемнадесет часа.

Това представляваше истинска опасност. Безопасността на една механизирана формация се заключваше в движението. Съветите изпращаха подразделения в зоната, но НАТО се възползваше в максимална степен от въздушната си мощ. Мостовете през Лайне биваха унищожавани почти със същата бързина, с която биваха поправяни. Инженерните части бяха подготвили места за преминаване на реката по двата бряга и сега руснаците имаха възможност да прехвърлят бронетранспортьорите си на отсрещния бряг, но танковете не можеха да плуват, а и всички опити да ги прехвърлят под вода — нещо, с което те бяха проектирани да се справят — се бяха провалили. Наложило се беше да се предислоцират твърде много подразделения, които да защищават пробива в натовските редици, но твърде малко от тях можеха да се възползват от него. Алексеев беше постигнал пробив като по учебник — само за да разбере, че и противниковата страна си имаше свой учебник за задържане и разбиване на съветското настъпление. Западният военен театър разполагаше с общо шест резервни дивизии от клас А, които можеха да бъдат включени в боя. След това щеше да се наложи да се използват съставени от запасняци подразделения от клас Б, в които бойците и бойната техника бяха по-стари. Тези подразделения бяха много, но нямаше — не можеха — да се бият толкова добре, колкото по-младите войници. При необходимостта да изпрати части в бой, в който броят на жертвите щеше да бъде много по-голям от обичайния, генералът настръхваше. Но той нямаше избор. Политическите му господари искаха от него да направи това, а той беше просто изпълнител на заповедите им.