![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Добре. Ако искат да се бият с нас на наш терен и под нашето радарно покритие, аз нямам нищо против.
Алексеев остави хеликоптера си в покрайнините на града и се качи на бронетранспортьор БМП. Два понтонни моста бяха използваеми в момента. Остатъци от поне още пет бяха пръснати по бреговете на реката, по които се виждаха и множество изгорели танкове и камиони. Командирът на 20-а танкова пътуваше с Алексеев.
— Въздушните атаки на НАТО са убийствени — каза генерал Береговой. — Не съм виждал подобно нещо през живота си. Те успяват да се приближат въпреки зенитно-ракетните ни батареи. Ние сваляме част от тях, но това не е достатъчно. С приближаването към фронта нещата се влошават.
— Какво успяхте да постигнете днес?
— В момента противодействие ни оказват основно англичаните. Поне една танкова бригада. От разсъмване сме ги изтласкали на два километра назад.
— Някъде там би трябвало да има и белгийска част — посочи Сергетов.
— Те изчезнаха. Не знаем къде са и това ме тревожи. Поставих една от новите дивизии на левия ни фланг, за да ни пази от контраатака. Другата ще се присъедини към 20-а танкова, когато днес следобед подновим атаката.
— Сили? — попита Алексеев.
— 20-а танкова остана само с деветдесет работещи танка. Може би дори по-малко — отвърна генералът. — Тази бройка е отпреди четири часа. Пехотата ни е в по-добро състояние, но като цяло дивизията в момента е с по-малко от петдесет процента от номиналната си сила.
БМП-то тръгна по понтонния мост. Всеки сегмент беше прикрепен към два други и машината заподскача подобно на малка лодка при вълнение. Тримата офицери отлично владееха чувствата си и никой от тях не показа, че никак не му харесва да бъде заключен в стоманена кутия над водата. Щурмовата пехотна машина БМП беше проектирана като амфибия, но много такива машини бяха потънали внезапно и рядко някой успяваше да се измъкне, ако това се случеше. В далечината се чуваше артилерийски огън. Въздушните нападения над Алфелд ставаха без предупреждение. БМП-то премина през реката за малко повече от една минута.
— В случай, че ви интересува, мостът, който току-що преминахме, държи рекорда за най-дълго оцелял. — Береговой погледна часовника си. — Седем часа.
— Какво стана с майора, за когото ми поискахте златна звезда? — попита Алексеев.
— Той беше ранен при въздушна атака, но ще живее.
— Дайте му това. Така може би ще се възстанови по-бързо. — Алексеев бръкна в джоба си и извади петолъчна златна звезда, прикрепена към кървавочервена лента. Той я подаде на генерала. Майорът от инженерния корпус вече беше Герой на Съветския съюз.
Когато стигнаха до ледения блок, всички лодки намалиха скоростта си. Маккафърти вдигна перископа и огледа повърхността. Единственото, което видя, бе тънка бяла линия на по-малко от две мили от подводницата. Малко кораби се доближаваха толкова близо до леда, а самолети не се виждаха.
От хидролокаторното докладваха за нормални шумове. Назъбеният край на ледения блок се състоеше от хиляди единични късове — ледени плочи с дебелина няколко фута, чиято големина варираше между няколко квадратни фута и няколко акра. Всяка година пролетното топене на снеговете откъсваше тези парчета и те започваха да дрейфуват безцелно, докато отново не настъпеха студовете. По време на кратката си свобода през арктическото лято, тези ледени блокове се движеха напосоки, като междувременно се блъскаха един в друг, при което някои от по-малките блокове биваха унищожени. Това прибавяше допълнителни шумове към непрестанните стенания и скърцания на дебелия лед, който преминаваше през средата на полюса и стигаше чак до Северния склон на Аляска.
— Какво е това? — Маккафърти настрои перископа на максимална мощност. За миг му се бе мярнало нещо, което му бе заприличало на следа от перископ. Нещото бе изчезнало, но се появи отново — мечоподобна гръбна перка на мъжки кит убиец. Дъхът на кита беше маркиран от облаче водни пръски, което се превърна в пара в полярния въздух. След малко се появиха още няколко кита. Как се наричаше семейство китове убийци? Училище — не, стадо. Китовете вероятно бяха тръгнали на лов за тюлени. Капитанът на „Чикаго“ се зачуди дали това беше добро предзнаменование. Научното име на тези китове беше Orcinus orca — Сеещият смърт.
— Хидролокатор, имате ли нещо на едно-три-девет?
— Команден център, по този пеленг имаме единадесет кита убиеца. Различавам три мъжки, шест женски и две малки. Доста наблизо са, ако не се лъжа. Пеленгът се променя леко. — В отговора на старшината от хидролокаторното се чувстваше обида. Хидроакустиците имаха заповед да не докладват за „биологични шумове“, освен ако не им бъде наредено изрично.