![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Американски изтребители! — извикаха няколко съветски пилота. Техните системи моментално им показаха, че радарите на вражеските изтребители са захванали техните машини.
Командирът на съветските изтребители не беше изненадан. Нямаше начин американците да изпратят бомбардировачи без подходящия ескорт. Той нямаше да им обърне внимание и щеше да се насочи към бомбардировачите, както го бяха учили по време на ученията. Радарите на МиГ-овете бяха заглушавани толкова силно, че обхватът им намаля наполовина и те все още не можеха да открият никакви цели. Командирът заповяда на летците си да внимават за ракети, защото беше уверен, че ще успеят да се измъкнат от всяка ракета, която забележеха. След това нареди на самолетите си да увеличат скоростта си. Най-накрая той нареди всичките му резерви, с изключение на два самолета, да напуснат Кефлавик и да му осигурят подкрепа на изток.
На американците им бяха необходими само няколко секунди, за да захванат целите си. Всеки F-14 носеше четири ракети „Спароу“ и четири „Сайдуиндър“. Първи бяха изстреляни ракетите „Спароу“. Във въздуха имаше шестнадесет МиГ-а. Срещу повечето от тях бяха изстреляни по две ракети, но „Спароу“ бяха с радарно насочване и американските изтребители трябваше да останат по местата си, докато ракетите им не улучеха целта си. Това носеше риск от навлизане в обхвата на съветските ракети, а F-14 не бяха снаряжени със защитно оборудване за радарно подавяне.
Американците бяха заели позиция откъм слънцето спрямо руснаците. Първите ракети стигнаха съветските изтребители точно когато радарите им започнаха да проникват през смущенията. Един МиГ беше взривен и това предупреди колегите му. Съветските самолети започнаха да правят резки движения нагоре-надолу, а някои пилоти започнаха да правят остри завои, когато видяха насочващите се срещу тях ракети. Въпреки това, още четири „Спароу“ улучиха целите си, като свалиха три и повредиха тежко четвърти самолет; последният се обърна назад и се отправи към базата.
Американската ескадрила зави веднага щом изстреля ракетите си и се втурна на североизток, последвана от руснаците. Съветският командир беше успокоен от лошата ефективност на американските ракети, но бе вбесен от загубата на петте си самолета. Останалите му самолети включиха на форсаж и прицелните им радари започнаха да пробиват американските смущения. Сега беше негов ред. Те се движеха на североизток и очите им се местеха от предното стъкло към радарните екрани, за да определят целите. Никой от съветските пилоти не погледна под себе си. Водещият МиГ най-после успя да захване цел и пусна две ракети по нея.
На двадесет хиляди фута под тях, скрити за наземния радар от две планини, дванадесетте F-14 от авиогрупата „Черните асове“ преминаха на форсаж. Радарите им бяха изключени, докато двумоторните изтребители набираха височина. След деветдесет секунди пилотите им чуха характерния звук, който им показваше, че техните ракети „Сайдуиндър“ с топлинно насочване следят целите си. Няколко секунди по-късно по целите бяха изстреляни шестнадесет ракети от разстояние две мили.
Шестима руски пилоти изобщо не разбраха какво ги улучи. Само за няколко секунди бяха улучени осем от единадесетте МиГ-а. Командирът им извади късмет и успя да избегне една ракета „Сайдуиндър“, която се устреми по посока на слънцето, но какво друго можеше да направи? Той забеляза два F-14 да се насочват на юг, отдалечавайки се от неговите изтребители. Беше твърде късно да организира атака — колегата му беше свален, а единственият приятелски самолет, който виждаше, се намираше на север от него — и затова полковникът направи рязък завой със своя МиГ и се спусна след американците, без да обръща внимание на звуците от предупредителната си система. Две ракети „Спароу“, изстреляни от втората група „Черни асове“, улучиха крилото му. Самолетът се разпадна около летеца си.
Американците нямаха време да се радват на постижението си. Командващият операцията съобщи, че втора група МиГ-ове се насочва към тях, и американските ескадрили се прегрупираха, за да ги посрещнат, като формираха здрава стена от двадесет самолета, които оставиха радарите си изключени за две минути, докато МиГ-овете навлизаха в облака от електронни смущения. Заместник-командирът на руснаците направи сериозна грешка. Другарите му бяха в опасност и той трябваше да им се притече на помощ. Една група F-14 изстреля останалите си „Спароу“; другата изстреля своите „Сайдуиндър“. Общо тридесет и осем ракети се насочиха към осем съветски самолета, които нямаха ясна представа на какво налитаха. Половината от тях така и не разбраха какво става, защото бяха свалени от американските ракети въздух-въздух; още три бяха повредени.