![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Къде отиде татко? — попита момиченцето. — Искам татко!
— Какъв е проблемът, шкипер? — попита старпомът. Той изглеждаше странно, защото нямаше глава…
Морис подскочи в леглото си. Пот течеше по лицето му, а сърцето му биеше учестено. Електронният часовник показваше 4:54. Ед стана и отиде да си наплиска лицето със студена вода. „Втори път за тази нощ“ — помисли си той. Беше сънувал същия кошмар два пъти по време на тегленето на „Фарис“ до Бостън и това не му беше позволило да се възползва от няколкото ценни часа почивка, които си беше дал. Морис се зачуди дали не беше викал насън.
„Ти направи всичко възможно. Вината не е твоя“ — каза мислено той на лицето в огледалото.
„Но ти беше капитанът“ — отвърна лицето.
Морис беше посетил пет от семействата в списъка си. Да говори със съпругите и родителите беше едно нещо. Те разбираха. Синовете и съпрузите им бяха моряци и бяха поели рисковете на моряшката професия. Но четиригодишната дъщеричка на старшина втори клас Джеф Евънс не бе разбрала защо татко й никога вече няма да се завърне у дома. Морис знаеше, че заплатата на един старшина втори клас не беше голяма. Евънс сигурно бе работил като лунатик по малката си къща, за да й придаде такъв уютен вид. Морис си спомни, че старшината имаше сръчни ръце, а беше и добър артилерист. Всички стени бяха боядисани наскоро. Голяма част от дървения интериор беше подменена. Семейството се беше нанесло в къщата само преди седем месеца и Морис се чудеше как старшината бе успял да намери време, за да свърши толкова много работа. Сигурно беше правил всичко сам. Едва ли е имал възможност да плати на фирма за всичко това. Стаята на Джини беше свидетелство за обичта на баща й. Кукли от цял свят бяха подредени върху ръчно изработени полици. Морис си тръгна веднага след като видя детската стая. Той почувства, че ако остане още малко там, нещо в него ще се пречупи, а някакъв абсурден кодекс на поведение му забраняваше да показва слабост пред непознати. Затова той си тръгна за вкъщи, без да посети останалите семейства от списъка, мислейки си, че умората, която го беше обзела, със сигурност щеше да му позволи да се наспи добре тази нощ…
Но сега той стоеше пред огледалото и гледаше подпухналите очи на един мъж, на когото му се искаше съпругата му да е при него в момента.
Морис отиде до кухнята на едноетажната си къща и си направи кафе, без да мисли. Сутрешният вестник беше на стъпалото пред вратата и той се улови, че чете разкази за войната, за които знаеше, че са или неточни, или твърде стари. Събитията се развиваха твърде бързо и репортерите не смогваха да ги отразят навреме. Във вестника беше публикуван разказ на очевидец от неназован ескадрен миноносец за ракета, която успяла да проникне през отбранителните системи на кораба. Един „анализ“ обясняваше колко остарели били надводните кораби, за да се справят с масирана ракетна атака, и питаше къде са прехвалените самолетоносачи на флота. Морис си помисли, че това е добър въпрос.
Допи кафето си и отиде в банята да си вземе един душ. Реши, че ако не може да спи, то поне може да поработи. В гардероба си имаше една бяла ежедневна униформа. Той я облече и тръгна към колата си. Навън вече се съмваше, когато Морис се отправи към базата на ВМФ в Норфолк.
След четиридесет минути се намираше в една от няколкото оперативни зали, където се картографираха координатите на конвоите и предполагаемите координати на съветските подводници. Върху стената в далечния край на залата имаше табло, на което беше изписан предполагаемият брой на съветските средства и броят и видът на унищожените до момента. На друго табло бяха изписани загубите. Морис си помисли, че хората от разузнаването не са сгрешили. Войната по море, изглежда, беше равностойна — но за руснаците равновесието означаваше победа.
— Добро утро, командир — каза COMNAVSURFLANT. Още един мъж, който не беше спал много. — Изглеждате малко по-добре.
„По-добре от какво?“ — зачуди се Морис.
— Имаме някои добри новини.
Екипажите на бомбардировачите B-52 бяха нервни въпреки силния ескорт от изтребители. На пет хиляди фута над тях летеше една ескадрила F-14, които току-що бяха презаредили резервоарите си от цистерни KC-135. В момента втората ескадрила пълнеше резервоарите за изпълнението на своята част от мисията. Слънцето едва се бе подало над хоризонта и океанът под тях все още представляваше тъмна маса вода. Часът беше три сутринта местно време — периодът, в който човешките реакции бяха най-бавни.