Операция „Червена буря“ [bg]

Картографският екип нанесе позициите на останалите американски подводници. Маккафърти с радост забеляза, че това се оказа трудно, макар „Чикаго“ да разполагаше с най-доброто американско хидролокаторно оборудване. Щом те имаха проблеми със засичането им, то и руснаците щяха да имат същите проблеми. Екипажът му изглеждаше в добра форма. Трите прекарани на брега дни им се бяха отразили добре. Бирата, с която ги беше черпил норвежкият капитан, и новината за това, което техните ракети бяха направили по време на единствената истинска схватка на „Чикаго“, им се бяха отразили още по-добре. Той вече беше инструктирал екипажа относно предстоящата мисия. Информацията беше приета без коментари, с няколко шеги, че се връщали обратно у дома — в Баренцово море.

— Това беше „Бостън“, шкипер — каза старпомът. — Сега сме в пълен състав.

Маккафърти се приближи към картата. Всичко изглеждаше наред, но той провери внимателно още веднъж. При толкова много подводници, движещи се по един и същ курс, съществуваше реален риск от сблъсък. Един старшина проверяваше списъка на американските подводници, които задминаваха „Чикаго“. Капитанът беше доволен.

— Две трети напред — заповяда той.

Рулевият потвърди заповедта и завъртя ръчката на телеграфа.

— Машинното отговаря две трети напред.

— Много добре. Десет градуса ляво на борд. Нов курс три-четири-осем.

„Чикаго“ ускори до петнадесет възела и зае мястото си в края на колоната, която се устреми към Арктика.