![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
Аларменият звънец накара съветските пилоти да скочат от койките си. На наземните екипи им бяха необходими по-малко от десет секунди да започнат подготовката на самолетите за полет. Летците се изкатериха по стоманените стълби, настаниха се в кабините си и включиха радиостанциите си, за да разберат каква е тревогата.
— Силни вражески електронни смущения от запад — обяви полковият командир. — План Три. Повтарям, План Три.
Радарните оператори в контролния камион току-що бяха видели как екраните им се превръщат в маса бели шумови смущения. Срещу базата започваше американско въздушно нападение — вероятно с B-52 и вероятно с много самолети. Американските самолети скоро щяха да бъдат толкова близо, че наземните радари щяха да пробият смущенията. Дотогава обаче изтребителите трябваше да се опитат да изтласкат бомбардировачите възможно най-далеч от базата, за да намалят броя им, преди да атакуват целите си.
Съветските пилоти бяха преминали през интензивни учения по време на престоя си в Исландия. Само след две минути първата двойка МиГ-29 напускаше пистата; след седем всички бяха във въздуха. Според съветския план една трета от изтребителите останаха над Кефлавик, а останалите се втурнаха на запад към източника на смущенията с включени прицелни радари. Те се бяха отдалечили на десет минути от базата, когато смущенията спряха. Един МиГ установи радарен контакт с оттеглящ се самолет за радиоелектронно подавяне и се свърза по радиото с Кефлавик само за да научи от наземните диспечери, че върху екраните в радиус сто километра не се вижда нищо.
Една минута по-късно смущенията бяха подновени, този път от юг и от изток. МиГ-овете отлетяха на юг, но този път много по-внимателно. Заповядано им беше да изключат радарите си и да ги включат едва когато се отдалечаха на сто мили от брега, но когато ги включиха отново, не откриха нищо. Който и да излъчваше смущенията, го правеше от голямо разстояние. Наземните диспечери докладваха, че в първия случай са били използвани три източника на смущения, а във втория — четири. „Твърде много заглушители — помисли си полковият командир. — Опитват се да ни разкарват насам-натам, за да изразходим горивото си.“
— Върнете се на изток — заповяда той на изтребителите си.
Сега екипажите на B-52 наистина бяха нервни. Един от ескортиращите ги праулери беше засякъл радиопредаванията на съветските изтребители, а друг за миг бе уловил отражение от техните радари за въздушно прехващане откъм югозапад. Изтребителите също се насочиха на юг. Те вече се намираха на сто и петдесет мили от Кефлавик и преминаваха над исландския бряг. Командващият операцията оцени ситуацията и заповяда на бомбардировачите да променят леко курса си към север.
Бомбардировачите не носеха бомби, а само мощни радарни заглушители, проектирани да осъществяват прикритие за други бомбардировачи, докато стигнат целите си в Съветския съюз. Под тях втората ескадрила F-14 се отправяше надолу към източните склонове на ледника Ватна. Те бяха придружени от четири праулера на ВМФ, които им осигуряваха допълнителна защита против ракети въздух-въздух в случай, че МиГ-овете се приближаха твърде много.
— Започвам да засичам въздушнопреносими радари, пеленг две-пет-осем. Изглежда, приближават — докладва един „Праулер“. Друг засече същия сигнал и разстоянието беше триангулирано на петдесет мили. Достатъчно близо. Командващият операцията летеше на „Праулер“.
— Кехлибарена луна. Повтарям, Кехлибарена луна.
Бомбардировачите се обърнаха на изток и се спуснаха надолу, отваряйки бомбените си люкове и изпускайки тонове алуминиеви диполни отражатели, през които не можеше да проникне лъчът на никой радар. Когато видяха това, американските изтребители откачиха подвесните си резервоари и праулерите се отделиха от бомбардировачите и започнаха да орбитират малко по на запад от облака диполни отражатели. Сега идваше ред на трудната част. Изтребителите на двете страни се приближаваха един към друг с обща скорост над хиляда мили в час.
— Куиър тук — обади се командващият операцията.
— Блеки тук — потвърди пилотът на VF-41.
— Джоли тук — отвърна пилотът на VF-84. Всички бяха заели позициите си.
— Действайте. — Четирите праулера включиха уредите си за подавяне на прицелните радари на ракетите.
Дванадесетте F-14 от авиогрупата „Веселия Роджър“ бяха подредени в редица на височина тридесет хиляди фута. По команда те едновременно включиха прицелните радари на своите ракети.