![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
Започваше сутрешният доклад на разузнаването. Шеф на разузнаването на НАТО беше германски генерал, който дойде придружен от холандски офицер, носещ една видеокасета. Началникът на разузнаването знаеше, че когато ставаше въпрос за нещо толкова важно, SACEUR искаше да види оригиналните данни, а не само аналитика. Холандският офицер включи видеото.
На екрана се появи компютърна карта, върху която бяха нанесени военни части. Двете минути запис на касетата показаха данни, събирани в продължение на пет часа. Записът беше пуснат няколко пъти, за да могат офицерите да различат зависимости.
— Господин генерал, според нас Съветите изпращат шест дивизии срещу Алфелд. Движението, което виждате по главния път от Брауншвайг, е първата от тези дивизии. Другите идват от резервите на техния театър, а тези две, които идват от юг, са резервни формации от северната им армейска група.
— Значи според вас те са избрали това място за център на атаката си? — попита SACEUR.
— Да. — Генералът кимна. — Това е мястото на срещата на техните дивизии.
SACEUR се намръщи. Най-рационалното решение беше частите на НАТО да се оттеглят зад река Везер, за да скъсят отбранителните си линии и да се прегрупират. Но това означаваше да бъде изоставен Хановер. Германците никога нямаше да приемат подобно решение. Тяхната национална стратегия за защита на всеки дом и всяко поле бе нанесла големи поражения на руснаците, но същевременно беше разпръснала натовските единици по твърде широк фронт. Германските политици никога нямаше да приемат подобно стратегическо отстъпление. Западногерманските подразделения щяха да се бият сами, ако им се наложеше, и той виждаше това в очите на шефа на разузнаването си. „В крайна сметка — призна си той, — ако някой нахлуеше в Ню Хемпшир, щях ли да се оттегля в Пенсилвания?“
Един час по-късно половината от наличните резерви на НАТО се насочваха на изток от Оснабрюк към Хамелн. Битката за Германия щеше да бъде спечелена или загубена на десния бряг на река Везер.
Завръщащите се изтребители нямаха много време за почивка. Веднага след кацането им британските и американските наземни разчети ги презареждаха с гориво и боеприпаси. Сега руснаците атакуваха британските летища в северната част на страната много по-внимателно. Американските въздушнопреносими радари, които осигуряваха поддръжка на британските „Нимрод“ и „Шакълтън“, затрудняваха двумоторните съветски бомбардировачи „Блайндър“, които излитаха от базата Андоя в Норвегия. Изтребители „Торнадо“ от Кралските военновъздушни сили патрулираха на двеста мили от брега, докато американските пилоти си почиваха. Няколко съобразителни командири на екипажи бяха нарисували червени звезди под кабините на своите самолети. Офицерите от разузнаването разглеждаха записите от оръдейните камери и записите на съветските радари.
— Изглежда, че сме им нанесли загуби — прецени Толанд. Броят на съветските самолети, които пилотите твърдяха, че са свалили, беше твърде голям, но това беше нещо нормално при пилотите на изтребители.
— И още как! — отвърна командирът на „Веселия Роджър“. Той беше командир от ВМФ, дъвчеше пура и твърдеше, че е свалил два МиГ-а. — Въпросът е дали ще им изпратят подкрепления. Ние успяхме веднъж, но те няма да налапат същата въдица два пъти. Кажи ми, Толанд, могат ли да заменят унищоженото от нас?
— Не мисля. МиГ-29 е единственият изтребител, който руснаците могат да дислоцират толкова надалеч. Останалите им самолети от този тип са в Германия, а и там броят им беше намален доста. Ако Съветите решат да освободят няколко МиГ-31, те също могат да стигнат толкова далеч, но не виждам как Иван ще се реши да даде най-добрите си изтребител-бомбардировачи за такава мисия.
Командирът на „Веселия Роджър“ кимна в знак на съгласие.
— Добре. Следващата стъпка е да поставим бойни патрули в близост до Исландия и да започнем наистина да удряме по техните „Бекфайър“.
— Възможно е те да започнат да ни търсят — предупреди Толанд. — Няма начин да не са разбрали какво сме направили и откъде сме го направили. — Командирът на VF-41 погледна през прозореца. Един от неговите F-14 стоеше между две камари торби с пясък на около половин миля от стаята. На корпуса се виждаха четири ракети. Той погали емблемата на ескадрилата си — асо пика — върху гърдите си и се обърна.