Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Не говореха по време на обратния път и когато пристигнаха, и двамата бяха доволни, че около землянката нямаше хора. Не им беше до празни приказки. Щом спряха, Джондалар скочи и се запъти към главния вход. Обърна се точно когато Айла влизаше в пристройката, чувствайки, че трябва да каже нещо.
— Ъ-ъ… Айла?
Тя спря и вдигна очи.
— Искам да ти кажа, че наистина няма да забравя този следобед. Имам предвид ездата. Благодаря ти.
— Не на мен, Джондалар, на Рейсър благодари.
— Да, но заслугата не беше само негова.
— Да, и ти имаш заслуга за това.
Той понечи да каже още нещо, но се въздържа, намръщи се, погледна надолу и мина през главния вход.
За миг погледът на Айла остана там, където той бе стоял допреди малко; тя затвори очи и с мъка сподави риданието, което заплашваше да се превърне в порой. Когато се успокои, влезе вътре. Макар че конете бяха пили вода от потоците по пътя, тя им наля още в големите купи, после извади меките кожени парчета и отново започна да разтрива Уини. Сетне просто обви с ръце тялото на кобилата, облегна чело на гривестия врат на старата си приятелка — единствената, когато живееше в долината. Не след дълго Рейсър се приближи плътно до нея и тя се оказа притисната между двата коня като в менгеме, но познатият и натиск и подейства успокояващо.
Мамут видя, че Джондалар влезе през главния вход и чу как Айла вкара конете в пристройката. Обзе го отчетливото усещане, че нещо не е наред. Когато я видя да влиза в Огнището на Мамута, раздърпаният и вид го наведе на мисълта, че може да е паднала и да се е ударила, но имаше и още нещо. Беше разстроена. Наблюдаваше я от сенките на нара си. Тя се преоблече и той забеляза, че дрехите и са разкъсани. Сигурно се беше случило нещо. Вълчо се втурна вътре, последван от Ридаг и Дануг, които гордо носеха риболовна мрежа с няколко риби в нея. Айла се усмихна и поздрави рибарите, но щом те се запътиха към Лъвското огнище, за да оставят улова си и да получат още поздравления, тя взе вълчето в ръце н го залюля напред-назад. Старецът се разтревожи. Стана и отиде при нара на Айла.
— Иска ми се още веднъж да повторим ритуала на Клана с корена — каза той. — Просто за да се уверя, че правим всичко както трябва.
— Какво? — каза тя и се втренчи в него. — О…щом искаш, Мамут.
Постави Вълчо в кошницата, но той веднага изскочи и се насочи към Лъвското огнище и Ридаг. Хич не му се почиваше.
Тя явно беше потънала дълбоко в някаква мисъл, която я измъчваше. Изглеждаше така, сякаш току-що беше плакала, или всеки момент щеше да се разридае.
— Ти каза — започна той, опитвайки се да я заприказва, надявайки се от това да и олекне, — че Иза ти е обяснила как да приготвяш питието.
— Да.
— И ти е казала как да се подготвиш. Имаш ли всичко, което ти трябва?
— Необходимо е да се пречистя. Не разполагам точно със същите неща, сега е друг сезон, но мога да използвам други, с които да се пречистя.
— Вашият Мог-ър, този Креб, контролираше ли изживяването ти?
Тя се поколеба, но отговори:
— Да.
— Изглежда, че е притежавал голяма сила.
— Неговият тотем беше Пещерната мечка. Тя го избра и му даде сила.
— Участваха ли и други в ритуала с корена?
Айла сведе глава, после кимна утвърдително.
Имаше нещо, което не му бе казала, помисли си Мамут, чудейки се дали е важно.
— Те помагаха ли му в контролирането на ритуала?
— Не. Силата на Креб бе по-голяма от тази на останалите, взети заедно. Знам това, усетих го.
— Как го почувства, Айла? Никога не си ми разказвала. Мислех, че жените от Клана нямат право да участват в най-сериозните ритуали.
Тя отново сведе поглед.
— Така е — измърмори Айла.
Той повдигна брадичката й.
— Не е ли по-добре да ми разправиш всичко, Айла?
Тя кимна.
— Иза никога не ми беше показвала как става — казваше, че това е твърде свято нещо, за да се хаби за упражнение, но се опита да ми обясни как точно се прави. Когато отидохме на Събирането на Клана, мог-ърите не желаеха аз да им приготвям питието. Казаха, че не съм от Клана. Може би имаха право — добави Айла и отново сведе глава. — Но нямаше кой друг да го направи.
„Дали търси разбиране?“ — зачуди се Мамут.
— Мисля, че направих питието твърде силно или в доста голямо количество. Не го допиха. По-късно, след татула и танца на жените, го открих. Бях замаяна и единственото, което ми мина през ума, бяха думите на Иза, че питието е твърде свято, за да се хаби. Затова го изпих. Не си спомням какво е станало после, но въпреки това никога няма да го забравя. По някакъв начин намерих Креб и мог-ърите и той ме отведе до самото начало на спомените. Спомних си как вдишвам топлата вода на морето, ровейки се в глината… Кланът и Другите, и двата народа имаме общ произход, знаеш ли това?