Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Не съм изненадан — каза Мамут, мислейки си колко би дал, за да изживее това състояние.
— Но ми стана и страшно, особено преди Креб да ме намери и насочи. И… оттогава… не съм същата. Понякога се плаша от сънищата си. Мисля, че той ме промени.
— Вероятно това е обяснението — поклати глава Мамут. — Чудех се как можеше да правиш толкова много неща, без да си обучена.
— И Креб се промени. Отношенията ни вече не бяха същите и това продължи дълго. С мен той видя нещо, което не беше виждал преди. Причиних му болка, не знам как, но го нараних — каза Айла и сълзите и бликнаха.
Мамут я прегърна и тя тихичко се разплака на рамото му. После сълзите и рукнаха свободно и бурно и тя се разтресе от спомена за по-неотдавнашна мъка. Тъгата и по Креб предизвика сълзите, които беше сдържала, сълзите на нейната скръб, объркване и измъчена любов.
Джондалар наблюдаваше всичко от готварското огнище. Искаше му се да отиде при нея, някак си да се извини и тъкмо обмисляше какво да каже, когато Мамут я заговори. Когато Джондалар видя, че Айла плаче, той реши, че тя е разправила всичко на стария шаман. Лицето му пламна от срам. Не можеше да спре да мисли за случилото се в степта и колкото повече задълбаваше, толкова по-лошо ставаше. „И след всичко — каза си той, — ти просто се измъкна. Дори не се опита да и помогнеш, дори не се опита да и кажеш колко съжаляваш и колко ужасно се чувстваш.“ Джондалар се ненавиждаше и искаше да се махне, да си събере нещата и да напусне, да не застава лице в лице с Айла и Мамут, или с когото ида било друг, но беше обещал на Мамут, че ще остане до края на Пролетния фестивал. „Мамут сигурно вече си мисли, че съм долен човек“ — терзаеше се той. Можеше ли погазването на едно обещание да пробуди по-силно презрение? Но не само обещанието му го задържаше. Мамут беше казал, че Айла може се окаже в опасно положение, и колкото и да се ненавиждаше, колкото и да искаше да избяга, Джондалар не можеше да остави Айла сама срещу заплахата.
— Сега по-добре ли си? — попита Мамут, когато тя се изправи и избърса очите си.
— Да — отвърна Айла.
— И не си наранена?
Айла се изненада от въпроса му. Как е разбрал?
— Не изобщо не съм, но той мисли, че ми е причинил болка. Само да можех да го разбера — рече тя и сълзите и едва не рукнаха отново. След това се опита да се усмихне. Когато живеех в Клана, не плачех толкова. Това ги притесняваше. Иза смяташе, че имам слаби очи, защото се навлажняваха, когато бях тъжна и все ги цереше с един специален лек, когато плачех. Чудех се дали само аз съм така или и останалите Други имат течащи очи.
— Сега вече знаеш — усмихна се Мамут. — Сълзите са ни дадени, за да облекчават мъката. Животът не винаги е лесен.
— Креб често казваше, че не е лесно да се живее със силен тотем. Пещерният Лъв ми дава мощна закрила, но ме подлага и на трудни изпитания. Винаги съм се учила от тях, и винаги съм му била признателна, но това не е никак лесно.
— Но е необходимо, струва ми се. Ти си избрана за специална цел.
— Защо аз, Мамут? — изплака Айла. — Аз не искам да съм специална. Просто искам да съм жена, да си намеря стопанин, да имам деца като всички други жени.
— Ти трябва да бъдеш това, за което си създадена, Айла. Това е твоята съдба, твоето предопределение. Ако не си била способна за това, нямало е да бъдеш избрана. Вероятно се касае за нещо, което може да бъде извършено само от жена. Но недей унива, мило дете. В живота ти няма да има само изпитания и проверки. Ще има и много щастие. Може би не всичко ще стане така, както ти го искаш, или както мислиш, че би трябвало да бъде.
— Мамут, сега тотемът на Джондалар също е Пещерният лъв. Той е бил белязан и избран също като мен. — Ръцете и несъзнателно се протегнаха към белезите на крака и, но те бяха покрити с чорапите и. — Мислех, че той е избран за мен, защото жена с мощен тотем трябва да има мъж с мощен тотем. А сега вече не знам. Мислиш ли, че ще ми стане стопанин?
— Това се решава от Майката и независимо от твоите действия, решението и не може да се промени. Но ако е бил избран, то за това е имало някаква причина.
Ранек знаеше, че Айла е отишла на езда с Джондалар. Самият той също отиде за риба заедно с други хора, но през целия ден се опасяваше, че високият, хубав мъж може отново да я спечели. Облечен с одеждите на Дарнев, Джондалар се открояваше като фигура и ваятелят, с неговата добре развита естетическа чувствителност, добре осъзнаваше неоспоримите качества на госта, особено привлекателни за жените. Ранек отдъхна с облекчение, когато видя, че още са разделени и изглеждат все така чужди, но когато я покани в постелята си, тя каза, че е уморена. Той се усмихна и и каза да си почине, като остана доволен от това, че тя поне си легна да спи сама, след като не възнамеряваше да сподели леглото му.