Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Ще се държа с нея като със собствената си сестра. — Собствените му сестри бяха правили всичко възможно, за да направят живота му нещастен. Какво пък, той не очакваше нещо по-различно и от Елейн, макар и по друг начин. Може би е Авиенда щеше да е малко по-лесно. — Няма да я изпусна от очи, докато не я натикам в Кралския дворец. — „А ако се опита да ми се прави на много важна, така ще я сритам, че ще ме запомни!“
Ранд кимна.
— Щях да забравя. Боудвин е в Кемлин. С Верин и Аланна, и още няколко момичета от Две реки. Тръгнали са да се учат за Айез Седай. Не съм сигурен къде точно — както вървят нещата, със сигурност няма да им позволя да отидат в Кулата. Може би Айез Седай, които ти ще доведеш, ще се погрижат за тях.
Мат зяпна. Родната му сестра Айез Седай? Боуд, която непрекъснато търчеше да го клевети пред майка му?
— Още нещо — продължи Ранд. — Егвийн може да се окаже в Салидар преди теб. Мисля, че по някакъв начин са разбрали, че се е представяла за Айез Седай. Направи каквото можеш, за да я отървеш. Кажи й, че ще я върна при Мъдрите при първа възможност. Тя сигурно ще тръгне с теб, без да се противи. А може би не — не знам. Знаеш я колко е опърничава. Но главното е Елейн. Запомни, не я оставяй, докато не стигне в Кемлин.
— Обещавам — промърмори Мат. Как, в името на Светлината, можеше Егвийн да се озове някъде си по Елдар? Нали беше в Кайриен, когато той тръгна от Мероне. Освен ако не се бе докопала до номера на Ранд с Праговете. В който случай можеше да си прескочи обратно когато си поиска. Или например да прескочи до Кемлин и в същото време да отвори Праг за него и Бандата. — Не се безпокой и за Егвийн. Ще я измъкна, в каквато и беля да се е напъхала, колкото и да се опъва като тъпо муле. — Нямаше да е за първи път да измъква заради нея кестените от огъня, преди да са изгорели. Най-вероятно и за това нямаше да получи благодарности. Значи Боуд е тръгнала да става Айез Седай! „Кръв и проклета пепел!“
— Добре — каза Ранд. — Много добре. — Но се взираше напрегнато в картата. За миг извърна очи и на Мат му се стори, че се кани да каже нещо на Авиенда. Но вместо да го направи, той рязко се извърна от нея. — Том Мерилин би трябвало да е с Елейн. — Ранд извади някакво писмо от джоба си, сгънато и запечатано. — Погрижи се да го получи. — Пъхна писмото в ръцете на Мат и бързо излезе.
Авиенда пристъпи след него, сякаш за да заговори и да го спре. Също толкова внезапно обаче устата й се затвори и тя стисна очи. Натам бе духнал вятърът, значи? „И тя иска да говори с Елейн.“ Как изобщо щеше да се измъкне Ранд от тази каша? Е, Ранд винаги беше знаел как да се оправя с жените. Ранд и Перин.
Тъй или иначе, това не беше негова грижа. Той завъртя писмото в ръцете си. Писмото за Том бе написано с женски почерк; печатът му беше непознат — разклонено дърво, увенчано с корона. Що за благородничка би написала на един сбръчкан старей като Том? И това не беше негова грижа. Той хвърли писмото на масичката и взе лулата и кесията си.
— Олвер — каза Мат, докато тъпчеше лулата си с табак. — Повикай Талманес, Нейлсийн и Дерид.
Отвън нещо изскърца издайнически, след което се чу:
— Да, Мат. — И навън по земята затупуркаха боси крака.
Авиенда го изгледа решително, но той я изпревари.
— Докато пътуваш с Бандата, си под моя команда. Не искам никакви неприятности и очаквам да се постараеш да не ми ги създаваш. — Само да започнеше, щеше да я достави на Елейн опакована на вързоп и метната на седло, дори да се наложеше десет мъже да я поставят там.
— Знам как се изпълняват команди, бойни водачо. — Последното го подчерта с рязко сумтене. — Но трябва да знаеш, че не всички жени са мекушави като влагоземките. Ако се опиташ да поставиш някоя жена на кон, когато тя не желае, може да получиш нож в ребрата.
Мат за малко щеше да си изтърве лулата. Знаеше със сигурност, че Айез Седай не могат да четат умовете на хората — ако можеха, ножицата му отдавна щеше да виси на някоя стена в Бялата кула — но може би айилските Мъдри… Разбира се, че не. Това беше само един от онези номера, които жените непрекъснато ти вадят от ръкавите си. Можеше да се сети как го правят, ако помислеше малко повече. Само дето не го интересуваше чак толкова.
Той се окашля, лапна незапалената лула и се наведе над картата. Бандата сигурно можеше да покрие разстоянието между сечището и Салидар за около ден, ако натиснеше по-здраво, дори през този горист терен, но той смяташе да го направи за два или дори за три дни. Да остави на Айез Седай достатъчно време да разберат и да се окопитят. Бяха достатъчно наплашени и не искаше да ги плаши повече. Една изплашена Айез Седай си беше живо противоречие. Въпреки че не сваляше медальона от гърдите си, Мат не държеше да научи какво може да направи една изплашена Айез Седай.