Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Винаги си беше мислил, че жените са създадени на този свят, за да им се възхищава човек и да им се усмихва, да танцува с тях и да ги целува, ако му позволят, и да ги гушка, ако извади повечко късмет. Да избере кои жени да задиря за него беше почти толкова забавно, колкото самото задиряне. Някои жени, разбира се, бяха просто приятелки. Малко. Егвийн например, въпреки че не беше сигурен доколко ще се запази това приятелство, след като беше станала Амирлин. Нинив също минаваше донякъде за приятелка, стига да можеше да забрави поне за час, че го е пердашила неведнъж по задника, и да запомни веднъж завинаги, че той вече не е момче. Но една жена приятел беше нещо много различно от един мъж — винаги знаеш, че умът й тича по различни пътеки от твоя, че гледа на света с очи, различни от твоите.
— Внимавай много — промърмори Биргит, като се наведе към него. — Тази вдовица си търси нов съпруг; канията на брачния й нож е синя. Освен това къщата е ей натам.
Той примигна и изтърва от погледа си сладко закръглената женичка, която полюшваше толкова съблазнително бедра от другата страна на улицата, а Биргит отвърна на овчото му хилене със смях. Нинив щеше да го одере с езика си затова, че се е загледал, и дори Елейн щеше много хладно да изкаже неодобрението си. Към края на втория ден на същата тази пейка той изведнъж осъзна, че през цялото време е седял с бедро, плътно опряно до бедрото на Биргит, и нито веднъж не му беше хрумнало да опита да я целуне. Беше сигурен, че тя не иска бъде целувана от него — честно казано, предвид грозните като кучета мъже, които, изглежда, й харесваха, тя сигурно щеше да се обиди, ако го поискаше — и освен това тя беше героиня от легендите, от която той все още почти очакваше всеки момент да скочи на покрива на някоя къща и пътьом да сграбчи двама-трима Отстъпници за вратовете. Но не беше това. Беше все едно да си помисли да целуне Нейлсийн. И също като тайренеца, абсолютно по същия начин, той харесваше Биргит.
Два дни на тази пейка, с подтичванията нагоре-надолу до бояджийницата и оглеждането на високата тухлена стена на градината зад къщата. Биргит сигурно щеше да може да се изкатери по нея, но дори тя можеше да си счупи врата, ако опиташе, облечена в рокля. На три пъти му хрумна най-случайно да проследи поредната жена, излизаща от къщата — две от жените се оказаха с червени колани на Мъдра жена. Случайният избор като че ли наистина задействаше късмета му. Едната от Мъдрите жени зави на първата пресечка и купи връзка сбръчкани репички, след което се върна. Другата отиде две улици по-нататък и купи две големи риби със зелени шарки. Третата жена, висока и мургава, облечена в спретната вълнена рокля — трябваше да е тайренка, — мина по два моста, след което влезе в един голям дюкян, където я посрещна с поздрави и усмивки някакъв кльощав тип, който й се кланяше непрекъснато, докато тя надзираваше товаренето на лакирани кутии и подноси в пълни с дървени трици кошници, които след това бяха натоварени на един фургон. По това, което Мат успя да подслуша, жената смяташе да ги размени срещу прилично количество сребро в Андор. Едва успя да се измъкне, без да си купи и той лакирана кутия. Толкова със случайния му късмет.
Не че някой от останалите извади такъв. Нинив, Елейн и Авиенда си ходеха на поклоненията по улиците около малкия палат на Карридин, без да видят онзи, когото очакваха да разпознаят, от което униваха безкрайно. Все още отказваха да му кажат кого; не че това имаше някакво значение, след като така и не бяха видели въпросното лице или лица. Виж, това му го казаха и му показаха зъби колкото за шест жени. Гримасите им трябваше да минат за усмивки, реши Мат. Срамно, че и Авиенда се оплете с тях, но имаше един момент, в който той ги натисна да му отговорят по същество, и Елейн му се сопна, и тогава айилката й прошепна нещо на ухото.
— Прости ми, Мат — промълви Елейн съвсем искрено и лицето й толкова почервеня, че косата й сякаш избледня. — Най-покорно те моля за прошка, че ти заговорих така. Аз… на колене ще те помоля, ако искаш. — Нищо чудно, че накрая запецна.
— Няма нужда — отвърна й той, стараейки се да не се пули. — На грешка и прошка. Голяма работа. — Кое обаче беше най-странното? През цялото време, докато му говореше, Елейн гледаше Авиенда и веждите й дори не трепнаха, когато той й отвърна, но въздъхна облекчено, след като Авиенда й кимна. Жените просто бяха странни.
Междувременно Том докладва, че Карридин често давал подаяния на просяците и като се изключеше това, всички приказки за него из Ебу Дар се оказаха точно това, което можеше да се очаква, в зависимост дали човек смяташе Белите плащове за сеещи гибел чудовища, или за истинските спасители на света. Джюйлин на свой ред беше подразбрал, че Карридин е купил план на Тарасинския палат, което може би подсказваше за някакви намерения на Белите плащове спрямо Ебу Дар или пък че Педрон Ниал се кани да си построи собствен палат и иска да е като Тарасинския. Стига да беше все още жив — из града бяха плъзнали слухове, че е умрял, въпреки че според половината от тях го бяха убили Айез Седай, а според другата половина — Ранд, което само показваше колко са верни. Нито Джюйлин, нито Том не бяха намерили и трошица сведения, свързани с белокос старец с много сбръчкано лице.