20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Д’Артанян отиде да облече отново кафявия си костюм, а Портос — червената си дреха. Арамис пък се упъти към Джъксън, за да проникне заедно с него, ако е възможно, при краля.
Тримата си дадоха среща на пладне на Уайтхолския площад, за да видят какво ще стане.
Преди да напусне ешафода, Арамис се приближи до дупката, в която се скри Атос, за да му каже, че ще се помъчи да види отново Чарлз.
— И така сбогом и на добър час! — каза Атос. — Разкажете на краля как стои работата; кажете му, когато остане сам, да почука на паркета, за да мога да продължа спокойно работата си. Ако Пари ми помогне, като свали предварително долната плоча на камината, която навярно е мраморна, това би ме улеснило много. Вие, Арамис, помъчете се да не напускате краля. Говорете високо, много Високо, защото ще ви подслушват зад вратата. Ако вътре в стаята има часовой, убийте го, без да му мислите; ако са Двама, нека Пари убие единия, а вие другия; ако са трима загинете сам, но спасете краля.
— Бъдете спокоен — отвърна Арамис, — ще взема два
ножа и ще дам единия на Пари. Това ли е всичко?
— Да, вървете! Само убедете краля да не проявява безполезно великодушие. Докато вие се биете, ако има как нека той бяга; ако дъската на паркета се постави на Мястото й над главата му, а вие, жив или мъртъв останете върху нея, ще минат най-малко десет минути, докато Намерят отвора, през който е избягал. През тия десет Минути, ние ще бъдем вече далеч и кралят ще бъде спасен
— Всичко ще направя, както казвате, Атос. Дайте ръката, защото може би няма да се видим вече.
Атос прегърна Арамис и го целуна.
— Това е за вас — каза той. — А ако умра, кажете на д’Артанян, че го обичам като собствен син, и го прегърнете за мене. Прегърнете също нашия добър и храбър Портос. Сбогом!
— Сбогом — рече Арамис. — Сега съм също тъй уверен., че кралят ще се спаси, както съм уверен, че държа и стискам най-честната ръка в света.
Арамис остави Атос. слезе от ешафода и отиде в странноприемницата, като си подсвиркваше една песен в чест на Кромуел. Той завари двамата си други приятели край хубав огън, заети с бутилка порто и студено пиле. Портос ядеше, като ругаеше силно подлите членове на парламента. Д’Артанян ядеше мълчаливо и кроеше наум най-смели планове.
Арамис му разказа всичко, за което се беше уговорил с Атос. Д’Артанян одобри плана, а Портос извика:
— Браво! Впрочем ние ще бъдем там в минутата на бягството му: под тоя ешафод можем да се скрием много добре и можем да стоим там. Д’Артанян, аз, Гримо и Мускетон ще убием свободно осем души: не говоря за Блезоа — той е добър само да пази конете. По две минути на човек — прави четири минути; Мускетон ще се забави една минута повече — стават пет. През тия пет минути вие можете да изминете четвърт левга.
Арамис изяде бързо късче месо, изпи чаша вино и се преоблече.
— Сега — каза той — аз ще отида при негово преосвещенство. Пригответе оръжието, Портос; пазете добре палача си, д’Артанян.
— Бъдете спокоен, Гримо замести Мускетон и сега т седи пред вратата на избата. .
— Няма значение, усилете надзора и нито за миг не оставайте без работа.
— Без работа? Мили мой, попитайте Портос: аз не живея, непрекъснато съм на крака като някой танцьор. Пусто да остане! Колко обичам сега Франция! Колко е хубаво да си имаш отечество, когато си тъй зле в едно чуждо отечество!
Арамис се раздели с тях също тъй, както с Атос, тоест прегърна ги. След това отиде у епископа Джъксън и му предаде желанието си Джъксън се съгласи сравнително лесно да го вземе със себе си, защото беше предупредил вече, че ще има нужда от свещеник, ако кралят поиска да се причасти и особено ако пожелае да чуе една литургия.
Облечен, както вчера бе облечен Арамис, епископът се качи в каретата си. Арамис, изменен още повече от бледината и тъгата си, отколкото от дяконските си дрехи, се качи при него. Каретата се спря пред вратата на Уайтхол; беше към девет часа сутринта. Сякаш нищо не се беше изменило; чакалните и коридорите бяха пълни с войници. Двама часови стояха пред вратата на краля, двама други се разхождаха пред балкона по площадката на ешафода, където вече бе поставен дръвникът.
Кралят беше пълен с надежда; когато видя отново Арамис, надеждата му се превърна в радост. Той прегърна Джъксън и стисна ръката на Арамис. Епископът заговори високо и пред всички за вчерашното им свиждане. Кралят отговори, че думите, казани от него при това свиждане, са донесли своя плод и че желае още един такъв разговор. Джъксън се обърна към присъствуващите и ги помоли да го оставят сам с краля. Всички излязоха.