20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
колкото и да му беше отвратителна тая гледка, затърси с очи кои от осемте или десетте работници, строещи тая мрачна машина, безпокоят най-много краля с шума си, и на втората площадка забеляза двама души, които вадеха с клещи последните остатъци от железния балкон. Единият от тях, истински великан, изпълняваше службата на древен таран, който събаря крепостни стени. При всеки удар на инструмента му камъкът се разпръскваше на парчета. Другият, на колене, изтегляше към себе си разклатените камъни.
Ясно беше, че те вдигат шума, който безпокоеше краля.
Пари се покачи по стълбата и се приближи до тях.
— Приятели — каза той, — моля ви се, работете малко по-тихо! Кралят спи и има нужда от сън.
Човекът, който работеше с клещи и железен, лост, се спря и се полуобърна; но тъй като той беше прав, Пари не можа да види лицето му, скрито в мрака, който беше по-гъст близо до площадката.
Човекът на колене се обърна също; но тъй като стоеше по-ниско от другаря си, лицето му беше осветено от фенера и Пари можа да го види.
Тоя човек го погледна втренчено и сложи пръст на устните си. Пари отстъпи смаян.
— Добре, добре — каза работникът на чист английски език, — върви кажи на краля, че ако тая нощ спи лошо, следната нощ ще спи по-добре.
Тия груби думи, които имаха такъв ужасен смисъл, взети буквално, бяха посрещнати от работниците по страните и в долния етаж с шумен смях.
Пари се оттегли, като мислеше, че сънува.
Чарлз го очакваше с нетърпение.
В момента, когато влизаше, часовоят на вратата си промъкна любопитно главата през отвора, за да види какво прави кралят.
Кралят стоеше облакътен на леглото си. Пари затвори вратата, приближи се до краля със светнало от радост лице и каза тихо:
— Всемилостиви господарю, знаете ли кои са тия работници, които вдигат толкова шум?
— Не — отговори Чарлз и поклати меланхолно глава. Отде ще зная това? Познавам ли тия хора?
— Всемилостиви господарю — каза Пари още по-тихо, като се наведе към Леглото на господаря си, — всемилостиви господарю, те са граф дьо Ла Фер и другарят му.
— Те строят ешафода ми? — учудено каза кралят.
— Да, и като го строят, пробиват дупка в стената.
— Шт! — рече кралят и с ужас погледна около себе си. — Ти видя ли ги?
— Говорих с тях. Кралят сключи ръце и вдигна очи към небето; после,
след къса и гореща молитва, той скочи от леглото си приближи се до прозореца и отдръпна завесите; часовите На балкона бяха все още там, а отвъд балкона се простираше мрачна платформа, по която те минаваха като сенки. Чарлз не можа да различи нищо, но почувствува под краката си сътресението от ударите на приятелите си. И сега всеки от тия удари отекваше радостно в сърцето му. Пари не се излъга, той позна добре Атос: наистина той с помощта на Портос пробиваше дупка в стената за закрепване на една от напречните греди.
Тая дупка се съобщаваше с празното пространство под самия под в стаята на краля. Като се проникнеше в него, можеше с помощта на клещи и на здрави рамене (а това беше работа на Портос) да се избие част от паркета; тогава кралят можеше да се промъкне през тоя отвор, да излезе със спасителите си в едно от отделенията на ешафода, цялото покрито с черно сукно, да навлече на свой ред приготвените за него работнически дрехи и спокойно, без страх да слезе с четиримата си другари.
Нищо не подозиращите часови щяха да пропуснат работниците.
Както казахме, фелуката беше напълно готова. Планът беше забележителен, прост и лесен като всичко, което се поражда от смело решение.
И така Атос не жалеше хубавите си бели, фини ръце, като измъкваше камъните, откъртвали от Портос. Той можеше вече да провре главата си под украшенията на балкона. След два часа щеше да провре и цялото си тяло. Преди да се съмне, дупката ще бъде свършена и ще изчезне под гънките на вътрешните тапети, които ще постави
д’Артанян. Д’Артанян се представяше за френски работник и забиваше гвоздеи с ловкостта на опитен, тапицер.
п Арамис изрязваше излишния плат, който висеше до
земята и скриваше скелета на ешафода. Зората освети върховете на къщите. Голям огън от тор и
въгЛИща помогна на работниците да прекарат тая тъй студена нощ срещу 30 януари. Всяка минута най-усърдните от тях прекъсваха работата и отиваха да се греят. Само Атос и Портос не напускаха работата си. Ето защо при първите проблясъци на утрото дупката беше готова. Атос влезе в нея с дрехите на краля, завити в черен плат. Портос му подаде лоста, а д’Артанян закова отвътре голям разкош, но много полезен) един тапет от плат, зад който изчезваха и дупката, и влезлия в нея.
На Атос оставаха само два часа работа, за да стигне до краля; а четиримата приятели бяха предвидели, че ще имат на разположение цял ден, защото, като го няма палача, пуританите ще бъдат принудени да изпратят за другия в Бристол.