20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
И ето в тая стая, която му навяваше толкова спомени от царуването му, през която бяха минали толкова приДворни и толкова ласкателства, сам с един отчаян служител, слабата душа на когото не можеше да поддържа душата му, кралят падна духом, стигна до слабост, мрак, зимен студ; и просто невероятно, кралят, който умря с такова величие, с такова достойнство, с безропотна усмивка на устните, изтри в тъмнината една сълза, която беше паднала масата и трептеше върху покривката със златна бродерия.
Изведнъж в коридорите се чуха стъпки, вратата се отвори, факли изпълниха стаята със задимена светлина и един духовник, облечен в епископски одежди, влезе, последван от двама часови, на които Чарлз даде повелителен знак с ръката.
Двамата часови се оттеглиха; стаята потъна като попреди в мрак.
— Джъксън! — извика Чарлз. — Джъксън! Благодаря ви, последни ми приятелю, вие идвате тъкмо навреме.
Епископът погледна неспокойно с края на окото си човека, който хълцаше до камината.
— Хайде, Пари, престани да плачеш — каза кралят. — Ето господ идва при нас.
— Ако това е Пари — рече епископът, — тогава няма какво да се страхувам. И тъй, всемилостиви господарю, позволете ми да се поклоня на ваше величество и да му кажа кой съм и за какво идвам.
При тая гледка, при тоя глас Чарлз щеше да извика без съмнение, но Арамис сложи пръст на устните си и се поклони ниско на английския крал.
— Кавалерът! — прошепна Чарлз.
— Да, всемилостиви господарю — прекъсна го Арамис, като повиши гласа си, — да, епископът Джъксън, верният кавалер, верният служител на Христос, който се притече при зова на ваше величество.
Чарлз сключи ръце; той позна д’Ербле, остана смаян, съсипан пред тия хора, чужденци, които без всяка подбуда, освен гласа на съвестта си, се бореха така упорито срещу волята на един народ, срещу орисията на един крал.
— Вие — каза той, — вие! Как достигнахте тук? Боже мой, ако ви познаят, вие сте изгубен!
Пари стоеше прав; цялата му външност изразяваше наивно и дълбоко възхищение.
— Не мислете за мене, всемилостиви господарю — продължи Арамис, като все още правеше знак на краля да
мълчи, — мислете само за вас; вие виждате, вашите приятели бдят; аз още не зная какво ще направим, но четирима решителни мъже могат да извършат много. Между другото не затваряйте очи през нощта, не се учудвайте на нищо и бъдете готов на всичко. Чарлз поклати глава.
— Приятелю — каза той, — знаете ли, че нямате време за губене и че ако искате да действувате, трябва да бързате? Знаете ли, че утре в десет часа трябва да умра?
— Всемилостиви господарю, дотогава ще се случи нещо, което ще попречи на екзекуцията.
Кралят погледна учудено Арамис.
В същия миг под прозореца на краля се чу необикновен шум, сякаш разтоварваха кола с дърва.
— Чувате ли? — попита кралят. След тоя шум се разнесе вик от болка.
— Чувам — отговори Арамис, — но не разбирам какъв е тоя шум и особено тоя вик.
— И аз не зная какъв е тоя вик — каза кралят, — но веднага ще ви обясня шума. Знаете ли, че трябва да бъда екзекутиран под тоя прозорец? — прибави Чарлз и протегна ръка към мрачния и пуст площад, по който ходеха само войници и часови.
— Да, всемилостиви господарю, зная — отвърна Арамис.
— Е добре, тоя дървен материал, който докарват, са гредите и дъските за моя ешафод. Навярно някой работник се е наранил при разтоварването.
Арамис изтръпна неволно.
— Виждате ли — продължи Чарлз, — безполезно е да упорствувате повече; аз съм осъден, предоставете ме на участта ми.
— Всемилостиви господарю — каза Арамис, като си възвърна смутеното за момент спокойствие, — те могат да издигнат ешафода, но няма да намерят палач.
— Какво искате да кажете? — попита кралят.
— Искам да кажа, всемилостиви господарю, че в тоя час палачът е отвлечен или подкупен. Утре ешафодът ще бъде готов, но няма да се намери палач; тогава ще отложат екзекуцията за други ден.
— Е, и после? — каза кралят.
— Утре през нощта ние ще ви отвлечем.
— По какъв начин? — извика кралят, по лицето на когото неволно блесна радост.
— о, господине — промърмори Пари със сключени ръце,
бъдете благословени, вие и всички ваши близки.