Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— О, съвсем не, господин подпоручик, съвсем не — отговори Швейк с приятна усмивка, — но заповядайте, погледнете тук долу това захвърлено цукало.
И наистина долу под насипа, наред с парчетии от счупени грънци и тенджери, най-предизвикателно се търкаляше пукало с олющен емайл, разядено от ръжда. Очевидно това бяха все предмети, негодни вече за употреба и складирани тук от началник-гарата, за да се създаде материал за дискусия на бъдещите археолози, които просто ще се побъркат, когато открият това поселище, и ще карат след това децата в училищата да учат за века на емайлираните цукала.
Подпоручик Дуб втренчи поглед в посочения му предмет, по не можа да установи нищо друго, освен че пред тях се намираше наистина един инвалид, прекарал своята младост под кревата.
Това направи поразително впечатление на всички присъствуващи и понеже подпоручик Дуб мълчеше, Швейк отново подхвана:
— Веднъж, господин подпоручик, в Подебрадските бани станал голям майтап с едно такова цукало. Чух веднъж да разказват за това в една пивница във Винохради. В Подебради636, значи, захванали да издават някакво си списанийце „Независимост“. Главен в това предприятие бил подебрадският аптекар, а пък за редактор назначили някой си Ладислав Хайек Домажлицки. Аптекарят, знаете ли, бил голям чудак, събирал разни стари грънци и тям подобни дреболии и къщата му била заприличала на същински музей. И ето какво се случило. Той, Хайек Домажлицки, поканил веднъж на гости в Подебрадските бани един свой приятел, и той пишурка като него. Напили се те там, защото не се били виждали повече от една седмица, и оня, приятелят му де, обещал да му се отплати за гостоприемството, като напише фейлетон за неговата „Независимост“, независимото списание, от което той бил зависим. И така приятелят му написал фейлетон за един колекционер, който веднъж намерил старо цукало на брега на Елба, помислил, че е открил шлема на свети Вацлав и вдигнал такава аларма около тая история, че сам храдецкият епископ Бриних с голяма процесия с хоругви и тям подобни дошъл да види това чудо. Аптекарят от Подебради помислил, че това са камъни по неговата глава, и взел, та дал редактора под съд.
Подпоручик Дуб имаше най-голямо желание да събори Швейк долу в оврага, но се овладя и кресна на всички присъствуващи:
— Казвам ли ви аз да не се шляете тука и да не зяпате разни глупости! Вие не ме познавате още, но като ме опознаете!…
— А вие, Швейк, останете тук — каза той със заплашителен глас, когато Швейк тръгна с всички останали към вагоните.
Останаха сами един срещу друг и подпоручик Дуб се замисли какво страшно да му каже.
Но Швейк го изпревари:
— Господин подпоручик, разрешете да доложа. Поне временцето да искаше по-дълго да се запази такова хубаво. Дните не са много горещи, а и нощите са приятни, така че, може да се каже, това е най-подходящо време за воюване.
Подпоручик Дуб извади пистолета си и запита:
— Знаеш ли какво е това?
— Тъй вярно, господин подпоручик, знам. Поручик Лукаш има също такъв.
— Щом е така, запомни го добре, говедо недно! — сериозно и с достойнство каза подпоручик Дуб, прибирайки пистолета си отново в кобура. — Трябва да имаш пред вид, че може да ти се случи нещо твърде неприятно, ако продължиш и занапред тая своя пропаганда.
Подпоручик Дуб си тръгна, като си повтаряше:
— Тъй, казах му го сега най-недвусмислено: пропаганда, да, пропаганда!…
Преди да се прибере във вагона, Швейк продължи известно време да се разхожда отвън и да си мърмори:
— Не мога да разбера само към кой сорт да го причисля!
Но все по-ясно и по-настоятелно в съзнанието на Швейк започна да изниква названието — „полуфукльо“.
Във войнишкия речник думата „фукльо“ се употребява от много отдавна, и то с голяма любов. Тази почетна титла се присвояваше на полковници или по-възрастни капитани и майори и беше с една степен по-силна от названието „мръсен дядка“. Без „мръсен“ думата „дядка“ представляваше само ласкава оценка на стар полковник или майор, който крещеше до безобразие наистина, но в същото време обичаше войниците си и ги защищаваше при спорове с други полкове особено когато ставаше дума за защита от комендантските органи, които измъкваха войниците му от механите, щом ги свареха без билет. Дядката полагаше бащински грижи за войниците си, храната им трябваше да бъде осигурена, но все пак той винаги си имаше някоя слабост, обичаше да се заяжда, затова и получаваше прозвището „дядка“.
Но когато дядката съвсем излишно и без нужда тормозеше войниците и подофицерите, когато без нужда измисляше разни нощни учения и подобни идиотщини, той ставаше „мръсен дядка“.
636
Минерални бани в Чехия. — Б.пр.