Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
С доста усилия и ругатни след малко каруцата бе измъкната от калта и ту бутана, ту влачена през кафявата мътилка, мина по тясната пътека и се озова в задния двор на изоставената къща.
— Как разбра, че има заден двор? — попита Язон.
— Преди време — ухили се Ру — казах на един приятел, че някой ден ще купя това място и от любопитство го огледах. Покрай сградата има пътека и към задния двор гледат два прозореца на всекидневната. Подходящо местенце за малка цветна градина на една дама.
— Мислиш да се жениш за красива дама ли? — попита Язон малко подигравателно.
— Не знам — каза Ру. — Мога да се оженя за тази Силвия Истърбрук, щом казваш, че е толкова страшна.
Скоро колбасарят и чираците му свършиха работата и отнесоха коня, като оставиха само части от кожата и вътрешностите.
— Дъждът ще измие всичко — каза Ру.
Двамата с Язон тръгнаха към входа на кафенето, но носачите ги спряха.
— Ей, вие! — викна старшият на групата. — Какво става с парите ни?
Ру им махна да го последват и ги заведе до вратата. Маккелър все още стоеше в антрето.
— На хората от гилдията трябва да се плати, сър.
При споменаването на тази дума Маккелър почти трепна. Като всеки човек от бизнеса в Крондор, той беше свикнал с различните гилдии — никой търговец не би просъществувал дълго, ако не беше в нормални отношения с градските сдружения.
— Добре. Колко?
— Десет жълтици, сър — каза Ру преди старшият на носачите да успее да се обади.
— Десет! — каза Маккелър. Това беше повече, отколкото един опитен занаятчия би спечелил за седмица работа.
— Те са осмина, сър, а при това вали силно.
Маккелър извади голяма кесия от пояса си, отброи десет златни монети и ги подаде на Ру. Ру отиде при носачите и даде на старшия девет монети. Мъжът се намръщи.
— Ти каза на стария плешивец…
— Знам какво съм му казал — тихо отговори Ру. — Ти взимаш девет и даваш осем на твоя писар от гилдията, а той ти дава твоя дял. Никой няма да се оплаче за деветата монета, защото не знае за нея, а ти пък няма да се жалваш за десетата.
Мъжът не изглеждаше особено щастлив, но разбира се, не беше и нещастен. Всеки щеше да получи по сребърна монета, а жълтицата си бе чист кяр. Мушна парите в джоба на блузата си и каза:
— Хитро момче си ти. Тази вечер ще пием по едно за твое здраве.
Ру се върна в кафенето. Цялото антре бе изцапано с кал, изтласкана от дъждовна вода и засилващия се вятър.
— По-добре затворете капаците и после ще изчистим цялата тая мръсотия — каза Маккелър и махна на Курт и на още един келнер. — Почистете.
После се обърна към Ру и Язон.
— Заобиколете и влезете в кухнята от страничния вход. Не искам да ми влачите кал вътре. Облечете си чисти дрехи и се връщайте на работа.
Курт се намръщи заплашително, като че ли допълнителната работа беше грешка на Ру, а не резултат от времето. Ру му се ухили в отговор, което само увеличи раздразнението му.
Той тръгна към кухнята, но гласът на Маккелър го върна:
— Ейвъри?
— Да, сър? — Младежът се обърна.
— Действа бързо и съобразително. Справи се добре.
— Благодаря, сър — каза Ру и излезе след Язон под шибащия дъжд.
Тръгнаха по пътеката, заобикаляща кафенето, и Язон отбеляза:
— Това наистина е рядкост.
— Кое?
— Маккелър да похвали някого. Обикновено ни се кара, че се мотаем, но повечето време само мълчи. Очаква от нас да се справяме със задълженията си. Но ти направо го впечатли.
— Ще си го спомня като лекувам простудата си довечера.
Заобиколиха ъгъла и по пътеката се насочиха към широкия двор, откъдето се зареждаше кафене „Барет“. Изкачиха рампата за товарене и влязоха в кухнята. След бурята навън кухнята им се стори направо гореща. Отидоха да си вземат сухи дрехи и започнаха да се преобличат.
Когато вече завързваха престилките, в кухнята влезе Курт.
— Ейвъри, трябваше да чистя мръсотията след теб. Длъжник си ми.
— Какво? — попита Ру със смесено чувство на веселост и раздразнение.
— Чу ме много добре. Нямах дежурство на вратата, но заради теб трябваше да изгреба повече кал, отколкото съм гребал от началото на работата си тук.
— Нямам време за празни приказки — каза Ру и го бутна, за да мине.
Ръката на Курт падна върху рамото му. Ру се обърна и използва наученото от Шо Пи, когато пътуваха с него из моретата с дружината на Калис — изви пръстите му и задържа хватката на ръба на счупването. Болката даде незабавен резултат. Лицето на Курт пребледня, очите му се насълзиха и той падна на колене.