Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Казах ти какво ще стане, ако още веднъж ме пипнеш — заяви спокойно Ру. Подържа го още малко и го пусна. — Следващия път ще ти счупя пръстите и ще видим как ще обслужваш масите.
— Ти си луд! — изсъска Курт.
Ру видя страха в очите му. Като всички едри мъже, Курт не бе очаквал съпротива, а от това, че го бе победил такъв дребосък като Ру, изненадата му беше двойно по-голяма.
— Много по-луд, отколкото предполагаш — потвърди Ру. — И мога да те убия с голи ръце. Помни това и си затваряй устата. И ще се разбираме много добре.
Не дочака отговор и не каза нищо на кухненския персонал, който се беше събрал, за да зяпа как карат Курт да коленичи. Знаеше, че си е спечелил враг, но не се плашеше особено. Още преди години бе загубил цялото си чувство на страх и трябваше да се случи нещо много по-сериозно и страшно от срещата с този надут градски бабаит, за да го споходи отново това неприятно чувство.
7.
Удобен случай
Ру се усмихна.
Мъжът бе дошъл да го потърси към десет сутринта и Маккелър го измъкна от кухнята, където се учеше да вари кафе за голямо удоволствие на господин Хоен. Без да се представя, мъжът каза:
— Ти ли си момчето, което е откраднало каруцата ми?
Ру огледа изучаващо новодошлия. Беше среден на ръст, малко по-висок от него, набит и с кръгло лице. Косата му бе подстригана късо, но намазана с някакво масло за разкрасяване в квегански стил и на челото му имаше завити кичурчета. Носеше блуза с висока яка, доста неподходяща за него, заради дебелия му къс врат, при това с твърде много бродерия. Според Ру беше смешен с късото си сако и тесните си панталони. Зад него стояха двама — не толкова смешни — телохранители с дълги ножове на кръста. Ру веднага разбра, че са убийци — от същия тип хора, с които бе служил в дружината на Калис.
Мъжът, който говореше, беше облечен като градско конте, но присвитите му очи подсказваха на Ру, че е потенциално опасен, както и другите двама.
— А ти кой си?
— Аз съм Тимъти Джейкъби.
— Аха — каза Ру, като показно изтри ръцете си в престилката преди да подаде дясната за ръкуване. — Твоят пиян приятел спомена името ти. Той стигна ли въобще до твоя магазин снощи?
Внезапно гневът бе заменен от притеснение. Очевидно бе, че човекът беше очаквал отказ. Той любезно разтърси подадената му ръка и каза:
— Приятел? Не ми е никакъв приятел, а някакъв моряк, на когото купих няколко питиета и той обеща… да ми направи една услуга.
— Е, сигурно е предпочел да се върне в морето, отколкото да ти обяснява как насмалко да вкара каруцата ти в кафенето.
— Така чух и аз — каза Джейкъби. — Е, ако е избягал, тогава е ясно защо трябваше да купувам информация от търговеца на слухове. Казаха ми, че някой е разтоварил стоката ми пред кафене „Барет“ и е скрил целия товар. Реших, че морякът е бил нападнат от крадци.
— Не. Товарът ти е в безопасност — каза Ру, бръкна в джоба на ризата си, измъкна кожения портфейл и го подаде на Джейкъби. — Това са ти митническите документи. Целият товар е в онази къща отсреща, на сигурно и сухо място.
— Къде са конят и каруцата?
— Конят ти умря и трябваше да го отместим; един колбасар го насече на парчета и го откара.
— Няма да платя и петак за колачите! — изръмжа Джейкъби. — Въобще не съм давал разрешение за това. Можех да изпратя други коне и да се справя сам!
— Не се тревожи — отвърна Ру. — Каруцата се беше счупила, така че трябваше да махнем и нея. Трябваше да я продам на части, за да платя на носачите и на касапите, така че всичко е точно. — Това беше лъжа, но той не се безпокоеше много.
— Счупена ли? — Очите на Джейкъби се свиха. — А ти как разбра?
— Баща ми беше каруцар — отвърна Ру, — а и аз самият съм карал достатъчно, за да разбера, че не е поддържана както трябва. — Това беше вярно. — Хамутите бяха срязани и въобще от нея нямаше нищо здраво освен четирите колелета и дъното. — Нещо, което също беше вярно.
Джейкъби замълча за минута. Черните му очи изучаваха Ру.
— Колко носачи бяха?
— Осем — отвърна Ру. Знаеше, че Джейкъби може да провери в Гилдията на носачите.
— Покажи ми стоката — каза Джейкъби.
Ру погледна назад към Маккелър. Възрастният човек кимна и Ру пресече улицата. Бурята беше спряла, но улиците бяха все още потънали в кал. Джейкъби беше пристигнал с карета и Ру се ухили, когато модните му ботуши потънаха в дълбоките мръсни локви.
Стигнаха до вратата и Джейкъби погледна здравата ключалка.
— Откъде намери ключ?
— Не съм — каза Ру и побутна леко вратата. Болтовете изскочиха и един падна на прага. Ру го вдигна. — Собственикът очевидно си е мислел, че никой няма да тръгне да ограбва къщата му.