Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Аз го пия без захар — каза Роли. — Захарта само убива вкуса на хубавото кафе.
— Не, мъничко захар все пак не пречи — отговори майката. И изведнъж втренчено го погледна, мъчейки се да разбере как той успя да я спечели тъй леко и бързо. Тя искаше да прочете отговора на лицето му, но не намираше там нищо, освен приветливост. После погледна бялото му сако с пропукани шевове и напълно се успокои.
Той сърбаше кафето си.
— Жените сигурно ще дойдат при вас тази сутрин.
— Още не сме се постегнали — рече майката. — По-добре ще е да минат по-късно, когато криво-ляво се подредим.
— А, няма да им се види чудно — каза управителят. — И те са пристигнали така. Не, комисиите ни са добри, защото разбират всичко. — Той допи кафето си и стана. — Е, трябва да си вървя. Ако ви потрябва нещо, елате в канцеларията. Винаги може да ме намерите там. Чудесно кафе, благодаря. — Той остави чашата на сандъка, махна с ръка за сбогом и закрачи край палатките. И майката чу как той заговаряше хората, които срещаше.
Тя наведе глава и с мъка сдържа сълзите си.
Бащата се върна, водейки децата. Очите им бяха още мокри от понесените страдания. Те вървяха хрисими и чисти. Изгорелият нос на Уинфийлд вече не се лющеше.
— Готово — каза бащата. — Изтърках мръсотията и с нея им смъкнах по две кожи. И за малко не ги напердаших — не искат да стоят мирно.
Майката ги огледа.
— Виж ти какви хубави са станали! — рече тя. — Сядайте да ядете питки със сос. И по-скоро, та да подредя нещата тук и в палатката.
Бащата сложи чинии за децата и себе си.
— Питам се, къде ли си е намерил Том работа?
— Не знам.
— Ако той е намерил работа, значи, и ние ще намерим.
Ал, обзет от възторг, се приближи до огъня.
— Това се казва лагер! — Той взе една питка и си наля кафе. — Знаете ли какво майстори тук един човек? Ремарке. Ей там, зад онези палатки. Ще сложи в него и легло, и печка — всичко. Ей това разбирам аз живот! Спреш, където си искаш, и живееш, както си щеш.
Майката каза:
— А в истинска къща все пак е по-добре. Веднага щом си оправим работата, искам да си намерим къщичка.
Бащата рече:
— Ал, като закусиш, ще отидем да потърсим работа — ти, аз и чичо Джон.
— Добре — отговори Ал. — Бих искал да се настаня в някой гараж. Нищо повече не желая. И да си взема някой стар форд. Ще го боядисам с жълта боя и ще се разхождам с него. Видях тук едно хубаво момиче. И здравата му смигнах. Страшно хубаво момиче!
Бащата строго каза:
— Първо се хвани на работа, пък после се заплесвай!
Чичо Джон излезе от клозета и бавно закрачи към палатката. Майката го погледна и се намръщи.
— Защо не си се измил… — започна тя и изведнъж видя, че той е съвсем болен, отпаднал, тъжен. — Върви в палатката и си полегни — рече тя. — Виждам, че не ти е добре.
Чичо Джон поклати глава.
— Не — каза той. — Съгреших и това е наказание за греховете ми. — Той клекна и си наля чаша кафе.
Майката извади от тигана последните питки. Тя рече с небрежен тон:
— Идва управителят на лагера, поседя малко, пи кафе.
Бащата бавно вдигна към нея очи:
— А за какво сме му потрябвали?
— Просто се отби, поговорихме — надуто рече майката. — Постоя малко, пи кафе. И каза, че отдавна не е пил такова кафе, кафе, което миришело тъй хубаво.
— И какво искаше той? — продължаваше да разпитва бащата.
— Нищо. Дойде да види как сме се настанили.
— Не ми се вярва да е идвал за това — каза бащата. — Сигурно е дошъл да подуши, да изкопчи нещо.
— Не е вярно! — сърдито викна майката. — Веднага щях да разбера, ако бе дошъл за това.
Бащата плисна гъстото на кафето от чашата.
— Трябва да зарежеш тоя навик — рече майката. — Виж колко е чисто тук.
— Почакай, от такава чистота бял ден няма да видиш — измърмори бащата. — Побързай, Ал. Ще вървим да търсим работа.
Ал изтри с длан устата си.
— Готов съм — каза той.
Бащата се обърна към чичо Джон:
— Ще дойдеш ли с нас?
— Ще дойда.
— Ами като не ти е добре?
— Нищо, пак ще дойда.
Ал се пъхна в кабината.
— Трябва да вземем бензин. — Той запали мотора. Бащата и чичо Джон седнаха до него и камионът потегли по алеята между палатките.
Майката ги изпрати с очи, после взе кофата и тръгна към пералнята. Тя напълни кофата с гореща вода и се върна обратно. И когато Роуз от Шарън се приближи до палатката, майката вече миеше съдините.