Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Роуз от Шарън предпазливо изрече:
— Аз обичам танците… кадрила — и добави с добродетелен тон: — А другояче никога не съм танцувала.
Помургавялата от слънцето жена съкрушено поклати глава:
— А ето че някои танцуват. Но господ няма да им прости. Хич да не си мислиш.
— Аз не мисля това, мадам — тихо отговори Роуз от Шарън.
Жената сложи мургавата си сбръчкана ръка на коляното й и Роуз от Шарън потрепери от допира.
— Чуй един добър съвет. Малцина са тия, дето живеят во Христе. Събота вечер трябва да се пеят химни, а техният оркестър свири едни такива работи… и всички се въртят, въртят… Да, да! Видях ги отдалеч. Близо до тях не отивам, не давам и на нашите. Танцуват прегърнати, на двойки. — Тя изразителна замълча и после заговори отново, понижавайки гласа си до пресипнал шепот: — И не само това, играха и една пиеса. — Тя се отдръпна назад и наклони глава встрани, за да види как Роуз от Шарън ще възприеме това откровение.
— Артисти ли? — попита Роуз от Шарън с трепет.
— Какви ти артисти! — извика жената. — Душите на артистите са отдавна прокълнати. Не артисти, а наши хора. Тукашни. Въвлякоха в тая работа и невръстни деца, накараха ги да се кривят, да се правят на не знам какво. Аз не отидох близко до тях. Но ги чух, като си приказваха за тези неща. Нея вечер сякаш дяволът се перчеше из нашия лагер.
Роуз от Шарън слушаше със зяпнала уста и ококорени очи.
— В училище ние веднъж също играхме една коледна пиеска, за Христа.
— Е, аз не казвам лошо ли е това, или добро. Много прилични хора смятат, че пиески за Христа може да се играят. Аз не мога да кажа това така, отведнъж. Но в тази, дето я играха тук, нямаше нищо за Христос. Тя беше грях, заблуда. Дяволска измишльотина. Кривят се, приказват с престорени гласове, представят бог знае кого. И танцуват прегърнати, на двойки.
Роуз от Шарън въздъхна.
— И такива като тях не са двама-трима, а много — продължи жената. — Тези, които са истински благочестиви, се броят вече на пръсти. Но да не мислиш, че всичко ще бъде простено на такива грешници? Не! Господ бог си записва греховете им, на края ще тегли черта и ще пресметне всичко. Господ всичко вижда, виждам и аз. Той порази вече две жени.
Роуз от Шарън едва можа да изрече:
— Порази ли?!
Гласът на мургавата жена стана още по-разпален, още по-яростен.
— Сама видях. Имаше тук една жена — младичка, също като тебе чакаше дете. Тя се кривеше в пиесата и танцуваше прегърната. А после — с мрачен, зловещ шепот продължи жената, — после почна да слабее, да крее, стана само кожа и кости… и пометна… роди мъртво дете.
— Ой! — Роуз от Шарън побледня.
— Да, мъртво дете. Отсетне никой дума не й продума. Трябваше да се маха оттук. Когато живееш сред грешници, заразяват и теб, любезна моя. И другата се държеше тъй. Затова и тя изсъхна — стана кожа и кости, а после знаеш ли какво се случи с нея? Изведнъж изчезна — никаква я няма. След два дни току се появи. Казват, че ходила при нейни познати. И коремът й го нямаше вече. И знаеш ли какво мисля? Сигурно управителят я е завел някъде и там тя се е освободила. Той не признава никакви грехове. Сам ми рече тъй. Грях, казва, е това да си гладен, да ти е студено, защото в тези неща не чувствуваш божия пръст. Сама чух това от него. Казва, че тези две жени отслабнали много, защото нямали какво да ядат. Здравата го нахоках. — Жената стана и отстъпи крачка назад. Очите й пламтяха. Тя тикна показалеца си почти в лицето на Роуз от Шарън. — Казах му: „Върви си, сатана!“ Казах му: „Знаех, че в нашия лагер безчинствува дяволът. Сега виждам кой е този дявол. Върви си, казвам, сатана!“ И той се махна. Честна дума, махна се! Целият затрепери, почна да го усуква. Казва: „Моля ви се, моля ви се! Не причинявайте на хората скърби.“ А аз му казвам: „Скърби ли? А какво ще кажете за техните души? А какво ще кажете за мъртвите деца? За тези две грешни жени, които се погубиха с вашите театри?“ Той само ме погледна, изкриви устни, сякаш се усмихна, и си отиде. Разбра с кого има работа. А аз му казах: „Помагам на господа-бога, следя това, което се върши тук. Божията ръка не ще отмине никого — нито вас, нито другите грешници.“ — Жената вдигна сандъка с мръсните дрехи. — Пази се. Аз те предупредих. Помни, че имаш дете в утробата си, избягвай греха. — Тя величествено закрачи напред и в очите й запламтя огънят на добродетелта.