Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Съвсем добре ли се чувствувате след онази вечер? — запита тя сега.
— Напълно, мила. А вие?
— О, аз винаги съм добре — свенливо отговори малката Дорит. — Аз… да… благодаря ви.
Тя се запъна и не довърши мисълта си само защото мисис Гауън докосна ръката й, докато й говореше, и погледите им се срещнаха. Някаква многозначителна загриженост в големите кротки очи моментално пресече малката Дорит.
— Вие знаете ли, че сте станала любимка на съпруга ми и аз просто трябва да ви ревнувам? — запита мисис Гауън.
Малката Дорит се изчерви и поклати отрицателно глава.
— Ако и пред вас говори така, както говори пред мене, той ще ви каже, че не е виждал никога човек така мълчалив и с такъв бърз ум като вас.
— Той прекалено ме ласкае — каза малката Дорит.
— Съмнявам се в това, но никак не се съмнявам, че трябва да му съобщя за присъствието ви. Никога няма да ми прости, ако ви оставя да си отидете с мис Дорит, без да ви види. Разрешавате ли да ви заведа при него? Можете да извините безпорядъка и неудобствата в едно ателие на художник, нали?
Въпросите бяха отправени към мис Фани, която отговори любезно, че ще й бъде много интересно и ще бъде очарована.
Мисис Гауън влезе за миг в друга стая и веднага се завърна.
— Направете на Хенри удоволствие да влезете — рече тя. — Знаех, че ще му бъде приятно.
Първото нещо, което се изпречи пред очите на малката Дорит, беше парижкият Бландоа, загърнат в широка пелерина с нахлупена над очите шапка, застанал на издигнатата платформа в единия ъгъл, тъй както беше застанал на Великия Сан Бернар, когато сухите ръце на дърветата като че ли сочеха предупредително към него.
И тя се отдръпна с отвращение от тази фигура, когато видя, че й се усмихва.
— Не се плашете — каза Гауън, като се приближи от триножника си иззад вратата. — Това е само Бландоа. Днес той играе ролята на модел. Правя един етюд с него. Спестявам малко пари, като го използувам по този начин. Ние, бедните художници, нямаме излишни пари.
Парижанинът Бландоа свали шапка и поздрави дамите, без да напусне ъгъла си.
— Хиляди извинения — рече той. — Но този професор тук е така безпощаден към мене, че не смея да се мръдна.
— Не мърдай тогава — каза Гауън, когато сестрите се приближиха до триножника. — Нека дамите видят оригинала на тази цапаница, та да разберат какво трябва да представлява. Ето, вижте го, моля! Храбрец, който чака жертвата си, общ неприятел, който чака да изиграе лош номер на някого, или ангел хранител, който да направи някому добро — всичко, на каквото най-много ви прилича!
— Да кажем, Professore mio, че представлявам беден джентълмен, който чака да се поклони пред елегантността и красотата — забеляза Бландоа.
— Или да кажем, Cattivo Soggetto mio, убиец след покушението — отвърна Гауън и прекара четката по онази част от лицето, която бе трепнала у оригинала при тези думи. — Покажи си бялата ръка, Бландоа. Извади я от пелерината. Не я мърдай!
Ръката на Бландоа трепереше, но той се смееше и, естествено, това беше причината.
— Някога се е боричкал с друг убиец или с жертвите си, забележете — каза Гауън и нанесе на ръката няколко бързи, нервни, несръчни удари с четката си, — и ето това са следите! Не се закривай с пелерината, човече! Corpo di San Marco, къде ти е умът?
Парижкият Бландоа така се затресе от смях, че ръката му затрепера още по-силно. Той я вдигна да си засуче мустака, който бе овлажнял, и застана в желаната поза с още по-голяма важност.
Лицето му беше така обърнато към мястото, където малката Дорит бе застанала до триножника, че през цялото време той гледаше в нея. Прикована от погледа на странните му очи, тя не можеше да отвърне своите и те се гледаха през цялото време. Сега тя започна да трепере. Гауън го почувствува и предположи, че се бои от голямото куче до него, чиято глава тя милваше и което изръмжа, та рече:
— Няма да ви ухапе, мис Дорит.
— Не се боя от него — веднага възрази тя, — но вижте го, моля!
Гауън незабавно хвърли четката и с две ръце улови кучето за гердана.
— Бландоа! Как можеш да си такъв глупак и да го дразниш? Кълна се в ада и в рая, ще те разкъса на парчета! Долу, Лъв! Чуваш ли ме, размирнико?