Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Макар че герданът му едва не го задуши, грамадното куче се теглеше с всички сили, за да се откъсне от господаря си, решено да прекоси стаята. То тъкмо щеше да се хвърли върху Бландоа, когато господарят му го улови.
— Лъв! Лъв! — Кучето се вдигна на задните си крака и започна да се бори с господаря си, за да се отскубне. — Назад! Долу, Лъв! Скрий се, Бландоа! Какъв дявол накара да се всели в това куче.
— Нищо не съм му направил.
— Скрий се от погледа му, че не мога да удържа животното! Излез от стаята. Бога ми, ще те разкъса!
С бесен лай кучето се пребори още веднъж, докато Бландоа изчезна, и тогава, щом то се смири, господарят му, самият не по-малко ядосан от него, го събори с един удар по главата и застанал над него, започна да го рита жестоко, докато му разкървави муцуната.
— Скоро легни в ъгъла — извика Гауън — или ще те изведа навън и ще те застрелям.
Лъв изпълни заповедта, легна в ъгъла и заблиза устата и гърдите си. Господарят му се спря за миг да си поеме дъх и като си възвърна обикновеното хладнокръвие, обърна се към изплашената си жена и гостенките й. Цялата случка вероятно не трая повече от няколко минути.
— Хайде, хайде, успокой се, Мини! Ти знаеш, че винаги е кротък и послушен. Бландоа сигурно го е раздразнил. Я му се е мръщил, я… Кучето си има симпатии и антипатии и Бландоа не е между любимците му. Но безсъмнено и ти можеш да потвърдиш, Мини, че никога не се е държало така.
Мини беше твърде разтревожена, за да може да каже нещо свързано. Малката Дорит вече я успокояваше. Фани, която бе извикала един-два пъти, се бе хванала за ръката на Гауън. Лъв, дълбоко засрамен, че е причинил такава тревога, се довлече по корем до краката на господарката си.
— Ти, бесен скот — каза Гауън и го ритна още веднаж. — Ще ми се каеш за това! — и го зарита отново.
— О, моля ви се, не го наказвайте повече — извика малката Дорит. — Не го бийте. Вижте колко е кротко!
Гауън се вслуша в молбата й и пощади кучето, което наистина заслужаваше нейното застъпничество, защото беше така покорно и нещастно, и разкаяно.
След това сътресение не беше лесно да се създаде непринудено настроение през време на посещението, дори да я нямаше Фани, която и при най-добрите обстоятелства пречеше за това. При по-нататъшния разговор, докато поседяха, на малката Дорит й се стори, че дори в любовта си мистър Гауън се отнася към жена си твърде много като към хубаво дете. Стори й се, че той не подозираше дълбоките чувства, които, както тя знаеше, се криеха под тази външност, и затова започна да се съмнява дали у него самия има дълбочина. Тя се питаше дали тази липса на сериозност не е естествена последица от липсата на тези качества и дали и с хората не е като с корабите, които не могат да се закотвят в плитки и скалисти води, а се понасят по течението.
Той ги изпрати по стълбите, като се извиняваше шеговито за бедната си квартира, единствена възможност за такъв бедняк като него, и подметна, че когато важните му роднини Барнакл, които ужасно биха се срамували от това жилище, му подарят по-добро, той ще приеме да живее в него заради тях. На брега на канала ги посрещна Бландоа, доста пребледнял след последното си приключение, но въпреки това го обърна на шега и посрещна името Лъв със смях.
Сестрите отплаваха в гондолата си така тържествено, както бяха дошли, и оставиха двамата на тротоара под лозата. Гауън разсеяно късаше листата й и ги хвърляше във водата, а Бландоа си палеше цигара. Не бяха плавали и няколко минути, когато малката Дорит забеляза, че Фани започна да се държи по-превзето, отколкото изискваше случаят, и като погледна през прозореца и отворената врата, за да види на какво се дължи това, видя още една гондола, която очевидно ги следваше.
Тъй като гондолата прилагаше най-различни хитрости при преследването: ту избързваше напред, а после спираше да им даде път, ту пък, когато каналът се разширяваше достатъчно, се плъзгаше наред с тях или пък се движеше близо зад тях и тъй като Фани малко по малко показа открито, че позите й се отнасят до някого в гондолата, чието присъствие тя се преструваше, че не подозира, малката Дорит най-после запита кой е той.
Фани отговори кратко на въпроса й:
— Онзи дърдорко!
— Кой? — отново запита малката Дорит.
— Мило дете — отговори Фани (с тон, който караше да се мисли, че преди протеста на чичо й може би щеше да каже: „Малка глупачке, колко бавно разбираш!“). — Ами младият Спарклър!