Престолът от драконова кост

— Гуитин! — изрева Джосуа. — Чу Джарнауга: това са стари рани. Тук не присъства нито един тритинг. Би ли прескочил масата, за да се нахвърлиш срещу херцог Исгримнур, тъй като той е римър?

— Ами да опита — изръмжа Айнскалдир.

Гуитин сконфузено наведе глава.

— Прав си, Джосуа. Джарнауга, приеми извиненията ми.

Старецът кимна и синът на Лут се извърна към Исгримнур.

— И разбира се, херцоже, тук ние сме най-близките съюзници.

— Никой не е обиден, млади господине — усмихна се Исгримнур, но застаналият до него Айнскалдир не откъсваше очи от Гуитин, който го гледаше не по-малко напрегнато.

— И така — продължи Джарнауга, сякаш никой не го бе прекъсвал — макар стените на Асу’а да били скрепени с древни и могъщи вълшебства, витаела прокобата, че настъпва краят на тази крепост и сърцевина на рода на ситите, че простосмъртните са на път да сринат този дом и ситите ще изчезнат завинаги от Остен Ард. Крал Ию’унигато се облякъл целият в бял траур и заедно със своята кралица Амерасу прекарал дългите дни на обсадата на Фингил — които се превърнали в месеци, а след това в години, тъй като дори хладната стомана не била в състояние да разруши съграденото от ситите за една нощ, — заслушан в меланхолична музика и поезия, която разказвала за щастливите времена на ситите в Остен Ард. Отвън, от лагерите на обсадилите крепостта северняци, Асу’а продължавала да внушава могъщество, обгърната от вълшебства и магьосничество… но зад блещукащата обвивка пулсирало затихващото й сърце. Но имало все пак измежду ситите един, който не искал да се примири и да прекарва последните си дни в оплакване на изгубеното спокойствие и поруганата невинност. Това бил синът на Ию’унигато и се казвал… Инелуки.

Без да изрече нито дума, но съвсем не безшумно, епископът беше започнал да събира нещата си. Сега махна с ръка към младичкия дякон, който го придружаваше, за да му помогне да се изправи на крака.

— Извини ме, Джарнауга — каза Джосуа. — Епископе, защо ни оставяш? Както сам чуваш, ужасяващи неща са се насочили срещу нас. Очакваме твоята мъдрост и могъществото на Майката Църква да ни поведе.

Епископът го изгледа сърдито.

— Да не искаш да остана тук на този военен съвет, който никога не съм одобрявал, за да слушам този… този налудничав човек как изрежда имената на езически демони? Погледнете се всички — гълтате думите му, сякаш всички до една са от Книгата на Ейдон.

— Тези, за които говоря, са родени много преди вашата свещена книга, епископе — обади се кротко Джарнауга, но наклони заплашително глава напред.

— Фантазии — изсумтя епископът. — Мислиш, че съм някой заядлив дъртак, но ти казвам, че тези детински приказки ще те докарат до проклятие. По-тъжното е, че заради теб то ще се стовари върху цялата ни земя.