Престолът от драконова кост

— Джарнауга! — възкликна Бинабик и отново се покатери на стола си, без да откъсва поглед от новопристигналия. — Изумително! Джарнауга! Хей, аз съм Бинабик! Дълго чиракувах при Укикук!

Старецът прикова ясния си стоманен поглед в трола.

— Да. Ще разговаряме — и то скоро. Но преди това имам работа с мъжете в тази зала.

Стоеше изправен гордо срещу принца.

— Чух младият хернистирец да казва, че крал Елиас е врагът, и чух други да му пригласят. Всички вие приличате на мишоци, които си шушукат за ужасния котарак и скрити по дупките си мечтаят един ден да се справят с него. Никой от вас не осъзнава, че проблемът не е в котарака, а в господаря, който го е довел, за да унищожи мишките.

Джосуа се наведе напред, неволно показвайки, че е заинтригуван.

— Да не би да искаш да кажеш, че самият Елиас е нечия пионка? На кого? На онзи демон Приратес?

— Приратес си въобразява, че е демон — отвърна с презрение старецът, — но всъщност е дете. Имам предвид онзи, за когото животът на един крал е краткотраен миг… който ще отнеме много повече от земите ви.

Всички се разшумяха.

— Този обезумял монах да не е дошъл да ни чете лекция за делата на дявола? — викна един от бароните. — За никого не е тайна, че Сатанаил се възползва от хора, за да постигне целите си.

— Не говоря за вашия ейдонитски сатана — отвърна Джарнауга и отново извърна лице към принца. — Говоря за истинския господар на злото в Остен Ард, който е реален като този камък — той клекна и удари пода с дланта си, — а също така и частица от земята ни.

— Богохулство! — изкрещя някой. — Изхвърлете го!

— Не, оставете го да говори!

— Продължавай, старче!

Джарнауга вдигна ръце.

— Не съм някой невменяем премръзнал светец, дошъл да спасява изпадналите ви в опасност души. — Той присви устни в мрачна усмивка. — Идвам при вас като представител на Лигата на свитъка на старинните ръкописи, прекарал живота си край — наблюдавайки я непрестанно — смъртоносната планина, наречена Стормспайк. Ние от Лигата на свитъка, което може да потвърди и тролът пред вас, прекарахме дълго време в бдение, докато други спяха. Сега идвам да изпълня отдавна даден обет… и да ви разкажа неща, които не бихте искали да чуете никога.

В залата надвисна напрегната тишина. Старецът отиде до вратата към двора и я блъсна. Воят на вятъра, слабо стенание допреди миг, ги оглуши.

— Месец ювен! — продължи Джарнауга. — Само няколко седмици до лятото! Вслушайте се: може ли един крал, дори да е Върховен крал, да направи това?! — Вихрушка от дъжд профуча като облак прах покрай него. — Облечени в кожи гиганти ловуват хора във Велдхелм. От студената земя изпълзяват букени и нападат въоръжени воини във Фростмарч, а на север в Стормспайк ковашките огнища горят цяла нощ. Лично аз съм наблюдавал отблясъците им в небето и съм чувал гърма от стоварващите се замръзнали чукове! Мислите ли, че е възможно Елиас да докара всичко това? Не виждате ли, че по никое време настъпва черна, свирепа зима, което нито един от вас не е в състояние да проумее?