Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Седналият на най-високия от всички столове принц Джосуа кимна. Старият римър обходи с поглед напрегнатите в очакване лица, след това вдигна ръце в странен жест — допря палци и показалци, сякаш държеше пред очите си тъничка нишка.
— Добре — каза той. — Добре. И така, това са първите ни крачки по пътя, единствения път, който би могъл евентуално да ни изведе от черната сянка на планината.
Разпери ръце, сякаш изтегляше невидимата нишка, след което разтвори пръстите си.
— Историята на Лигата е съвсем кратка — започна той, — но е само частица от една по-голяма история.
Отново отиде до вратата, която един паж беше затворил, за да не излиза топлината, и докосна тежката рамка.
— Можем да затворим тази врата, но това няма да спре снега и градушката отвън. Така и вие можете да ме наричате луд — това няма да ви спаси от онзи, който ви заплашва. Пет века е чакал той, за да си възвърне онова, което смята за свое, а ръката му е по-студена и по-силна, отколкото би могъл да си представи който и да било от вас. Негова е голямата история, сред която е сгушена приказката за Лигата и Носителите на свитъка като забит в огромно дърво връх на стрела, скрит под кората му. Негова е връхлетялата ни зима, която измести лятото от полагащото му се място. Тя е знак за могъществото му и за попълзновенията му да подреди нещата според собствената си воля.
Джарнауга млъкна и в залата надвисна тишина, нарушавана единствено от самотния вой на вятъра зад стените.
— Кой? — попита най-после Джосуа. — Как е името му, старче?
— Мислех, че знаеш, принце — отвърна Джарнауга. — Научил си много неща. — Той го изгледа. — Твоят враг… нашият враг… нашият враг… умря преди петстотин години; мястото, където приключи първият му живот, е под темелите на замъка, където е започнал твоят живот. Казва се Инелуки — Кралят на бурите.
33. От пепелищата на Асу’а
— Истории в историите — произнесе напевно Джарнауга, докато сваляше наметката си от вълча кожа.
Пламъците осветиха увитите около дългите му ръце змии и това предизвика нови шушукания.
— Не мога да ви разкажа историята на Лигата на свитъка, без първо да проумеете рухването на Асу’а. Залезът на крал Ейлстан Фискерн, създателя на Лигата като стена срещу мрака, не може да бъде отделен от залеза на Инелуки, чийто мрак се стоварва върху ни сега. Тъй че историите са преплетени една с друга като нишките на платно. Ако изтеглите само една от тях, тя си остава една отделна нишка. Никой не е в състояние да разгадае целия гоблен само от една-единствена нишка.
Докато говореше, Джарнауга прокарваше тънките си пръсти през сплетената си брада, приглаждаше я и я подреждаше, сякаш самата тя беше гоблен, който би могъл да придаде някакъв смисъл на разказа му.
— Дълго преди хората да дойдат в Остен Ард — продължи той — тук живеели ситите. Нито един мъж и нито една жена не знаят кога са пристигнали те от изток, от земите на изгряващото слънце, за да се заселят тук. В Еркинланд, там, където сега се възправя Хейхолт, те изградили най-величавото си творение, замъка Асу’а. Изкопали дълбок ров, за да положат основите му в самата сърцевина на Остен Ард, след което построили стени от слонова кост, перли и опал, по-високи от дърветата, и кули, които се възправяли в небето като корабни мачти, кули, от които се виждал целият Остен Ард, а притежаващите остро зрение сити можели да наблюдават великия океан, който опасва западното крайбрежие.
— Безброй години те живели сами в Остен Ард и построили по планинските склонове и в горските усои своите крехки градове, които приличали на цветя от лед, както и горските си поселища, напомнящи лодки с много платна — продължи той. — Но Асу’а бил най-величествен и кралете на ситите царували векове наред тъкмо там.
Джарнауга спря и огледа насядалите около масата.
— Първите хора, които пристигнали, били прости пастири и рибари, оставили зад гърба си пустошта на запад, вероятно побягнали от нещо ужасно или просто в търсене на нови пасища. Ситите не им обърнали повече внимание, отколкото на сърните или на дивите котки, дори след като броят им бързо нараснал и хората започнали да издигат каменни градове и да изковават инструменти и оръжия от бронз. Тъй като не посягали към онова, което принадлежало на ситите, и не напускали границите на предоставените им земи, царувал мир. Дори Набанската империя на юг, прочута със своите изкуства и бойна слава, скрила под огромната си сянка всички простосмъртни от Остен Ард, не причинявала никакви грижи на ситите и техния ърл-крал Ию’унигато.