Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Всякакъв по-нататъшен разговор с вожда беше безсмислен. Потънал в мрачно настроение, Рарок седеше на кухненската маса, на която пред него имаше кана упойваща напитка от ферментирали горски плодове. От време на време доливаше чашата си, която непрекъснато изпразваше на големи глътки.
Обезсърчени, Мат и Аруула се оттеглиха в стаята си. Може би на следващия ден щеше да се появи по-добра възможност за разговор с Рарок.
През тази нощ Мат не успя истински да заспи. Непрекъснато се въртеше в леглото, докато си блъскаше главата как да помогне на Анака. Скоро мислите му започнаха да се въртят в кръг. Защото едно нещо не можеше да отмине: Колкото и варварски да изглеждаше жертвеният култ на рибарите, той представляваше вярата, на която тези хора бяха последователи. Какво право имаше да се намесва в работите им, щом дори самата Анака по свой почин се подчинява на призива на жреците? Накрая Мат се примири с факта, че не може да промени обичаите на това място и че трябва да остави рибарите сами да определят съдбата си.
С тази мисъл се унесе в лека дрямка, от която след два-три часа го събуди ясен звън. Първоначално си помисли, че мелодичното пеене е просто част от обърканите му сънища. Но тогава забеляза, че шумът се приближава към къщата на Рарок.
Мат отвори любопитно капаците на прозорците и съгледа малка процесия, която минаваше с отмерени крачки по уличките на селото. Петимата плешиви мъже бяха загърнати в червени одежди, които се спускаха до стъпалата им. Водачът им беше с кокалеста фигура, слабото му лице му придаваше прилика с някаква граблива птица. В мършавите си пръсти носеше изкусно усукана метална тръба, която бегло напомняше музикален триъгълник. На равни интервали удряше с чукче по инструмента, който издаваше звънлив тон, който отекваше в цялото село.
— Това трябва да са жреците от Урлок — прошепна до Мат Аруула.
Матю Дракс кимна. Докато трескаво обличаше бойната си униформа, наблюдаваше как процесията мина покрай набучената вълча глава и се спря пред къщната врата. Жрецът с птичата физиономия удари бързо три пъти инструмента, сякаш имаше намерение да възвести пристигането си и на глухите в селото. След като пронизителният звън заглъхна, извика с висок глас:
— Преподобните от Урлок пристигнаха, за да вземат избраницата Анака!
Думите му едва бяха отзвучали, когато външната врата се отвори. Първо излезе Рарок с жена си. Следваше ги Анака, която носеше най-красивата си рокля. Празнична одежда от син плат с втъкани златни нишки.
— Поздравявам ви, преподобни Мокас — Анака посрещна жреца с твърд глас. — Искам да ви последвам, за да накарам нашия бог Лемар да бъде по-милостив, та малкото море да храни и занапред народа ни!
Докато говореше, младата жена изглеждаше много спокойна, в същото време майка й неудържимо плачеше.
Жреците приеха мълчаливо Анака при себе си и се върнаха по същия път, по който бяха дошли. Хората, които навсякъде излизаха от домовете си, се покланяха на процесията, която минаваше покрай тях. В някои лица се четеше състрадание към Анака, други рибари си бяха придали тържествен вид, сякаш младата жена я очакваше най-великият ден в живота й.
Докато жреците минаваха покрай народа, Мокас вдигна украсеното с пъстри ленти чукче и поде отново познатия такт. Съпътствана от жужащия звън на странния инструмент, процесията изчезна в посока към брега, където чакаше боядисана в червено лодка с черни платна. Без съмнение — корабът на смъртта, с който отвеждаха избраниците от селата им.
След като Аруула и Мат се облякоха, взеха нещата си и отидоха в кухнята. Там завариха своите домакини, които се връщаха сломени вкъщи.
— Моля, подкрепете се, преди отново да тръгнете на път — помоли ги Рарок, сякаш съжаляваше за суровите думи, казани миналата нощ.
Макар че Мат не усещаше никакъв глад, седна на масата. Щеше да е неучтиво да отклони молбата на Рарок. Малко след това съжали за решението си, защото му беше тежко да преглътне и залък пред лицето на тихо ридаещата Берлит.
Рарок се откъсна от тягостната атмосфера, като набързо се сбогува и отиде при лодката си. На Мат отначало му се стори доста коравосърдечно, че вождът излиза на риболов тъкмо този ден. Но вероятно като човек с практична нагласа просто е избягал в обичайната си всекидневна дейност, за да запази самообладание.