Изповядвам

– Добре е, нали? – каза Адриа, вдигайки вежди, за да посочи залата.

– Не съм очаквала. И освен това много млади хора.

– Аха.

– Как ти върви с Льоренс?

– Страхотно. Вече мога да създавам текстов документ и да го запазвам на дискета. – Адриа се замисли за момент: – Но още не мога да пиша направо на компютъра. Аз съм книжен човек.

– Всичко става лека-полека.

– Не знам дали трябва да стане.

В този момент звънна телефонът, но никой не му обърна внимание. Адриа повдигна глава и вежди. Никой не реагираше, сякаш изобщо не звънеше.

На масата за представящите също бяха сложени петте публикувани книги на Бернат, изправени така, че хората да могат да виждат кориците. Сладникавият музикален фон престана да звучи, но телефонът, по-тихо, продължаваше да звъни и тогава се появи Бернат заедно с Карлота Гарига. Адриа се учуди, че го вижда без цигулка в ръцете, и се усмихна на хрумването си. Автор и представящ седнаха. Бернат ми намигна и погледна със задоволство залата. Карлота Гарига започна с думите, че винаги се е възхищавала от произведенията на Бернат Пленса, и той отново ми намигна и за миг ми мина през ума, че е спретнал този купон само заради мен. Затова реших да се стегна и да слушам внимателно това, което казва доктор Гарига.

Делнични светове, с герои по-скоро нещастни, които не могат да се решат дали да обичат, или да се оттеглят, и всичко, поднесено със забележителен стил, но това е част от друг аспект, който ще засегна по-нататък.

След половин час, когато Гарига вече беше изчерпала всички теми, включително темата за влиянията, Адриа вдигна ръка и попита дали може да запита автора защо героите от първите четири книги си приличат толкова много физически и психологически и веднага се разкая, че е задал такъв въпрос. Бернат, след няколко секунди размисъл, потвърди с думите да, господинът има право. Това е търсен ефект. Един начин да се утвърдят тези герои като предвестници на героите в романа, който пиша в момента.

– Вие пишете роман? – попитах изненадан.

– Да. Така е, но имам още много работа върху него.

Вдигната ръка в дъното – беше момичето с огромната плитка; попита може ли да ни кажете по какъв начин измисляте разказите си и Бернат изсумтя доволно и каза уф, какъв въпрос. Не знам дали ще мога да отговоря. Но всъщност говори пет минути как измисля разказите си. После момчето с квакерската брада се реши да попита кои литературни образци следва. Погледнах доволен назад към публиката и се вцепених, защото в този момент влизаше Лаура. Вече няколко месеца не бях я виждал, защото пак беше отишла някъде в Швеция. Дори не знаех, че се е върнала. Наистина беше хубава. Всъщност не. Какво правеше тук? А след това русото момче с двете почитателки стана и каза, че той или госпожата...