Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Лотар... – каза със задавен глас, ужасена.
Лотар Грюбе се обърна. Офицерът от СС се беше спрял пред тях и засега чакаше мълчаливо обяснение.
– Чистя всичките гробове – каза накрая Лотар Грюбе.
– Документите – каза оберщурмфюрер от СС Адриан Хартболд-Бош, застанал пред стареца и по-младата жена. Херта в уплахата си не успяваше да отвори чантата си. Обхванат от панически страх, Лотар започна да се държи така, сякаш го обгръщаше було от безразличие, сякаш най-после беше мъртъв, до теб, Анна, и до смелия Франц.
– Боже мой... – възкликна. Забравил съм ги вкъщи.
– Забравил съм ги вкъщи, оберщурмфюрер! – скара му се оберщурмфюрерът от СС Адриан Хартболд-Бош.
– Забравил съм ги вкъщи, оберщурмфюрер! – извика Лотар, едва забележимо по военному, гледайки офицера в очите. Лейтенантът посочи гроба.
– Какво правите тук, нали това е гробът на един предател. А?
– Това е синът ми, оберщурмфюрер – отговори Лотар. И посочвайки Херта, скована от ужас: – Тази девойка не я познавам.
– Последвайте ме.
Разпитът водеше самият оберщурмфюрер Адриан Хартболд-Бош. Да не се окаже, че въпреки възрастта си този Лотар има някаква връзка с групата на презрения Херберт Баум. Но той е старец! (брат Микел). Старците и децата са еднакво опасни за сигурността на Райха. На вашите заповеди (брат Микел). Накарайте го да изпее цялата информация. С всички средства ли? С всички средства. Като начало бийте го по стъпалата. Колко време? Колкото три Ave Maria. А после продължете с магарето колкото трае едно Credo in unum Deum. Да, Ваше Превъзходителство.
Херта Ландау, която по чудо не бе задържана, от половин час отчаяно се мъчеше да се свърже по телефона с Берлин, накрая оттам я информираха как може да се обади в Аушвиц и по чудо след цял час успя да чуе гласа на Конрад:
– Heil Hitler. Hallo. – Нетърпеливо: – Ja, bitte?477
– Конрад, аз съм Херта.
– Кой?
– Херта Ландау, братовчедка ти. Ако все още имаш роднини.
– Сега пък какво има?
– Арестуваха Лотар.
– Кой е този Лотар? – сърдит тон.
– Лотар Грюбе, чичо ти. Кой може да е.
– А! Бащата на презрения Франц?
– Бащата на Франц, да.
– И какво искаш?
– Да се намесиш, от състрадание. Може да го изтезават и накрая ще го убият.
– Кой го е задържал?
– От СС.
– Но защо?
– Защото е слагал цвета на гроба на Франц. Направи нещо.
– Виж какво... Тук аз наистина...
– За Бога!
– Сега съм много зает. Да не искаш да ни изложи?
– Става дума за чичо ти!
– Все нещо трябва да е направил.
– Не говори така, Конрад!
– Виж, Херта, който е надробил попарата, да си я сърба.
– Holländisch?– чу Херта, че казваше Конрад. И после по телефона: – За теб не знам, но аз работя. Имам много работа, не мога да се занимавам с такива глупости. Heil Hitler!
И чу как мръсникът Конрад Буден затвори телефона и обрече Лотар на смърт. Тогава се разплака безутешно.
Лотар Грюбе, на шейсет и две години, не беше опасен индивид. Но неговата смърт можеше да послужи за назидание: баща на презрян предател слага цветя на един гроб, сякаш е паметник на вътрешната съпротива? Гроб, който...
Оберщурмфюрер Адриан Хартболд-Бош остана с отворена уста, замислен. Разбира се! Към близнаците, които подпираха стената:
– Да разкопаят гроба на предателя!
Гробът на презрения предател, страхливеца Франц Грюбе, беше празен. Старият Лотар се беше подиграл с властите, слагайки тайно цветя на място, където нямаше нищо. Празният гроб е по-опасен от един гроб с торба кости: празнотата го прави всеобщ и го превръща в паметник.
– Какво да правим със затворника, Ваше Превъзходителство?
Адриан Хартболд-Бош пое дълбоко въздух. Каза тихо, със затворени очи и треперлив глас обесете го закачен на касапски ченгел, както се наказват предателите на Райха.
– Искате да кажете... не е ли твърде жестоко? Това е един дядо.
– Брате Микел... – заплашителният глас на оберщурмфюрера. Забеляза, че е настъпила тишина, и погледна към подчинените си, навели глави. И тогава изкрещя, избълва:
– Изнесете тази мърша!