Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Защото сега съм с теб – излъга Адриа.
Погледна към „Санта Мария де Жери“, без да я вижда. Седна на креслото и се обърна към приятеля си. Сега ще му кажа за Льоренс, закле се пред себе си.
– Ти нали ще дойдеш, ако го организирам? – Бернат настояваше на своето.
– Да.
– И Текла. И Льоренс, вече ставате трима присъстващи.
– Да: аз, Текла и Льоренс – трима. И представящият – четирима. И ти – петима. Бинго.
– Не бъди такъв злобар!
– Как си с Текла?
– Не е идеално, но караме някак си.
– Радвам се. Какво прави Льоренс?
– Добре е. – Позамисли се, преди да продължи: – С Текла поддържаме нещо като неустойчиво равновесие.
– А какво значи това?
– От месеци вече Текла намеква, че може да се разделим.
– Мамка му!...
– А Льоренс намира хиляди предлози, за да не се задържа в къщи.
– Съжалявам. А при Льоренс как вървят работите?
– Много внимавам, за да не оплескам нещата, и Текла е много търпелива, въпреки намеците за скъсване. Това е неустойчиво равновесие.
– А при Льоренс как вървят работите?
– Добре.
Мълчание. Звънът на телефона видимо дразнеше само Бернат.
Сега ще му кажа, че тези дни се виждам доста с Льоренс и ми изглежда тъжен. А Бернат ще отвърне: това е поза. Аз: не, ти си виновен Бернат, защото му устройваш живота, без негово съгласие. А Бернат ще каже сухо не се меси. А аз: трябва да се намеся, мъчно ми е за него. А Бернат ще каже натъртено: не-е-тво-я-ра-бо-та. Разбрахме ли се? А аз: да, съгласен съм, но е тъжен, иска да стане учител. Защо не позволяваш на сина ти да стане такъв, какъвто иска? А Бернат ще се изправи побеснял, сякаш отново съм се разделил с нашата сториони, и ще си тръгне, процеждайки през зъби проклятия, и няма да ми проговори никога повече.
– Какво си мислиш? – полюбопитства Бернат.
– Че... Че трябва много добре да подготвиш всичко. Да си осигуриш двайсетина души. И избери зала за двайсет и пет души. Това ще ти осигури успех.
– Много хитро.
Млъкнаха. Имам смелостта да му кажа, че писанията му не ми харесват, но не знам как да заговоря за Льоренс. Телефонният звън отново ги връхлетя. Адриа стана, вдигна слушалката и отново я сложи. Бернат не посмя да каже нищо. Адриа отново седна и продължи раговора, сякаш нищо не се беше случило.
– Не можеш да очакваш многобройна публика. В Барселона всеки ден се организират между осемдесет и сто културни прояви най-малко. Освен това хората те познават като музикант, а не като писател.
– Като музикант – не: аз съм един от цигуларите, които стържат с лъка на сцената. Като писател съм един неповторим автор на пет книги с разкази.
– Няма продадени и хиляда бройки от всички взети заедно.
– Само от „Плазма“ се продадоха хиляда бройки.
– Разбираш какво искам да кажа.
– Приличаш на моя издател, винаги ме подкрепяш.
– Кой ще представи книгата.
– Карлота Гарига.
– Това е добре.
– Добре? Страхотно е. Само заради нея ще дойдат много хора.
Бернат си тръгна, а той не му беше казал нито дума за Льоренс. И си остана с твърдото намерение да организира самоубийственото представяне на литературните си произведения: Бернат Пленса, траектория в прозата, вероятно ще пише на поканите. В този момент телефонът отново звънна, сякаш го беше дебнал, и Адриа се стресна както винаги.
* * *
Адриа реши да превърне една лекция по история на естетическите идеи в нещо друго и затова събра студентите на друго място и по друго време, както когато отидоха в метрото, във вестибюла на станция „Университат“. Или когато се бяха забавлявали с разни игри, измислени от един побъркан човек като Ардевол. Казва, че веднъж е чел лекция в градината на улица „Дипутасио“, хората минавали оттам, а той изобщо не се трогвал.
– Някой ще има ли проблем с промяната на часа?
Три вдигнати ръце.
– Значи, всички останали ще дойдете и ще бъдете точни.
– А какво ще правим там?
– Ще слушате. И ще участвате, ако желаете.
– Но какво ще слушаме?
– Част от съдържанието на лекцията е да откриете това на място.
– В колко часа ще свършим? – русото момче по средата, с две верни почитателки, които сега го гледаха възхитени от навременния въпрос.
– Важи ли за изпита? – момчето с квакерска брада, което винаги сядаше до прозореца, отделно от всички.
– Трябва ли да си водим записки? – момичето с огромната плитка.
След като отговори на всички въпроси, лекцията свърши както винаги с напомнянето да четат поезия и да ходят на театър.
Като се прибра вкъщи, намери телеграма от Йоханес Каменек, който го канеше да изнесе лекция на следващия ден в университета. Стоп. За утре Стоп? Каменек е полудял.