Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Какво искаш да кажеш с това, че винаги става така, както ние искаме? – Текла, ядосана. – А?
– Че... нищо.
– Не, не, кажи... Какво е това, което правим винаги без твоето съгласие?
Тогава Льоренс стана с чинията в ръка, отнесе я в кухнята, отиде в стаята си и се затвори, докато Текла и Бернат продължаваха да си разменят отровни стрели, защото ти каза, че аз винаги правя каквото си искам, а това не е вярно. Изобщо! Никога!
– Но в края на краищата записа архитектура – отбеляза Адриа.
– Нека да говорим за нещо друго.
– Прав си. Хайде, какво още мога да правя с този компютър?
– Искаш ли да се опиташ да напишеш някакъв текст?
– Не. Мисля, че за днес...
– Напиши едно изречение и ще го запазим като ценен документ.
– Добре. Знаеш ли, ти ставаш за учител.
– Кажи го на баща ми.
Адриа написа Льоренс Пленса ме учи как да работя с това нещо. Кой ще загуби пръв търпение – той или аз? Или може би Mac?
– Оо, това е цял роман! Сега ще видиш как го запазваме, за да можеш да го отвориш когато искаш.
Докато Адриа, воден от своя търпелив Вергилий, стъпка по стъпка се учеше как за пръв път в живота си да запази един документ, да затваря папки, да прибира всичко и да изключва компютъра, Льоренс каза май че ще се махна от къщи.
– Ами... Това е нещо, което...
– Не казвай нищо на баща ми, чу ли?
– Няма, разбира се. Но първо трябва да си намериш квартира.
– Ще живея в апартамент с други наематели.
– Сигурно е доста кофти. А какво ще правиш с цигулката, ако живееш с други хора?
– Защо?
– Може да им пречи.
– Тогава няма да я взема.
– Е, освен ако не живееш с някоя приятелка.
– Нямам приятелка.
– Казах го просто защото...
Льоренс стана, беше му дошло в повече. Адриа се опита да изглади нещата:
– Извинявай... Не е моя работа дали имаш приятелка, или не.
– Казах ти, че нямам приятелка, разбираш ли?
– Да, разбрах.
– Имам приятел.
Няколко секунди объркване. Адриа се забави доста, докато реагира.
– Добре. Баща ти знае ли?
– Разбира се! Това е част от проблема. А ако му кажеш, че сме говорили за това... Ще ни убие – и мен, и теб.
– Не се тревожи. Ти си гледай себе си, послушай ме.
Когато Льоренс приключи първия урок по работа с компютър за един невъзприемчив и изключително несръчен ученик и си тръгна надолу по стълбите, Адриа си помисли колко е лесно да се дават съвети на чуждите деца. И ме обхвана лудо желание да имах наше дете, с което щях да говоря за живота му, както бях поговорил няколко минути с Льоренс. Защо с приятелите разговаряме толкова малко, че не знаех нищо за Льоренс?
* * *
Бяха в столовата и телефонът не преставаше да звъни, но Адриа не стисна главата си, за да изрази колко му е омръзнало, защото пред него седеше Бернат и му разказваше за една своя идея. За да не чува звънеца, отвори балконската врата и в столовата нахлу шумът от движението, смесен с детски викове и гукането на мръсните гълъби, които се кокошинеха на балкона над тях. Излезе на балкона и Бернат го последва. Вътре, в полумрака, „Санта Мария де Жери“ се осветяваше от залязващото слънце откъм Треспуй.
– Нямаш нужда да правиш това! Вече станаха дванайсет години, откакто си се утвърдил като музикант.
– На петдесет и три години съм. Не е никакво постижение.
– Свириш в Барселонския симфоничен оркестър.
– Какво?
– Свириш в Барселонския симфоничен оркестър! – повиши глас той.
– И какво от това?
– И свириш в квартет с музикантите Кома, по дяволите!
– Като втора цигулка.
– Винаги се сравняваш с другите.
– Какво?
– Винаги се...
– Хайде да влезем.
Адриа влезе в столовата, а Бернат – след него. Телефонът продължаваше да звъни. Затвориха балконската врата и уличната врява се превърна в поносим фон.
– Какво казваше? – попита Бернат, малко неспокоен, защото чуваше телефонния звън.
Адриа си помисли сега ще му кажеш да преосмисли отношението си към Льоренс. Той страда и всички страдате, нали?
– Нищо, че винаги се сравняваш с другите.
– Не мисля, че е така. Но и така да е, какво от това?
Синът ти е тъжен. Служиш си със същите методи, с каквито си служеше баща ми спрямо мен, а това е ад.
– Имам чувството, че се пазиш да не те докосне дори и трошица щастие.
– Какво искаш да кажеш?
– Например, ако организираш това представяне, рискуваш да се провалиш. И да се ядосаш. И да ядосаш всички около теб. Нямаш нужда от това.
– Дали има нужда, или не, си е моя работа.
– Както искаш.
– А защо каза, че не е добра идея?
– Рискуваш никой да не дойде.
– Ама че си негодник. – Погледна движението през стъклото. – Слушай, защо не вдигаш телефона?