Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Докторе, защо не говори?
– Разбира се, че говори.
– Извинете, но откакто е излязла от кома, жена ми не говори.
– Жена ви говори, господин Роч. От няколко дни вече, не са ли ви казали? Не разбираме нито дума, защото говори на някакъв странен език и ние не... Но говори. И още как.
– На латински ли?
– Латински? Не. Струва ми се, че не. Но аз не съм много по езиците...
Гертруд говореше и само пред него мълчеше. Това го уплаши повече от погледа, остър като нож.
– Защо не ми казваш нищо, Гертруд? – попита я, преди да й даде шибаната супа с грис, изглежда, че в тази болница нямат друго за ядене. Но жената само го погледна все така втренчено, както винаги.
– Чуваш ли ме? Сега чуваш ли ме?
Повтори на естонски и в памет на дядо си – на италиански. Гертруд мълчеше и отваряше уста, за да поглъща ежедневната супа с грис, сякаш разговорът никак не я интересуваше.
– На другите какво им разказваш?
Още супа. На Александър Роч му се стори, че Гертруд потисна една иронична усмивка, и ръцете му взеха да се потят. Даде й супата мълчаливо, опитвайки се да не среща погледа на жена си.
Когато свърши, застана толкова близо до нея, че можеше да надуши мисълта й, но не я целуна. Каза на ухото й какво разказваш на тях, Гертруд, а на мен не можеш. И го повтори на естонски.
480 Международна неправителствена организация, която подпомага здравеопазването в бедните страни. – Б. пр.
481 Тиберий в Тибър (лат.) – цитат от съчинението на римския писател Гай Светоний Транквил „Дванадесетте цезари“, книга трета, „Тиберий“. – Б. пр.
482 Смъртта му така зарадвала народа, че при първата вест хората се разтичали насам-натам; едни викали: „Тиберий в Тибър“ („Тиберий“, превод от латински Иванка Попова). – Б. пр.
* * *
Бяха минали две седмици, откакто излезе от кома; бяха минали две седмици, откакто му бяха казали професор Роч, както се опасявахме, вашата жена е с тетраплегия483 вследствие на получените травми. Днес не, но може би след няколко години, да се надяваме, ще можем да облекчаваме и даже да лекуваме този тип увреждания, а аз онемях, защото ми се струпаха много и прекалено тежки беди и не съзнавах колко голямо е нещастието. Целият ми живот се беше преобърнал. А сега и тази тревога – да разбера какво казва Гертруд.
– Не, не, не. Нормално е пациентът да получи лека регресия: нормално е да говори на езика, на който е говорила като малка. Шведски ли е?
– Да.
– Съжалявам, но тук, между персонала...
– Не се притеснявайте.
– По-странно е, че не говори с вас.
Мамка му. Горкичката.
483 Парализа на горните и долните крайници. – Б. пр.
* * *
Минаха само две седмици и професор Александър Роч най-накрая успя да отведе жена си вкъщи. Повери професионалните грижи на Дора, обемиста специалистка в облекчаващите процедури, препоръчани от болницата, а сам се зае да храни Гертруд със супа, да избягва погледа й и да си мисли какво знаеш ти и какво мислиш за това, което аз знам и не знам дали ти знаеш и което е по-добре никой да не чуе.
– Най-странното е, че с вас не говори – повтаряше Дора.
Беше по-скоро тревожно.
– С всеки ден става все по-приказлива, господин Роч, щом отидеш при нея, и започва да говори на норвежки, нали, сякаш... Трябва да се скриете, за да се убедите.
Така и направи със съучастието на тази матрона с касинка на медицинска сестра, която беше приела страданието на Гертруд като нещо лично и всеки ден й казваше днес си по-хубава от всякога, Гертруд, а когато Гертруд говореше, хващаше безчувствената й ръка и казваше какво казваш, не те разбирам, красавице, не виждаш ли, че не знам исландски, горката аз. И професор Александър Роч, който по това време трябваше да си седи в кабинета, зачака в съседната стая колкото беше нужно до момента, в който Гертруд отново щеше да се разприказва, и късно следобед, когато се уморяваше да лежи все на една страна и медицинската сестра съучастничка идваше при нея за ритуалната смяна на положението, Гертруд каза точно това, от което ме беше страх, и аз се разтреперах като лист.
Опазил ме Бог, не беше умишлено, макар че в най-тъмното кътче на душата му се таеше едно непризнато желание. Сънливостта след цели два часа по тъмното шосе, Гертруд, задрямала на мястото до шофьора, а аз карах и отчаяно мислех как да кажа на Гертруд, че искам да я напусна, че много съжалявам, много, но вече съм решил, така е, животът понякога ти прави такива номера и ми е все едно какво може да кажат роднините или колегите в работата, или съседите, защото всеки има право на втора възможност, а аз сега я имам. Страшно съм влюбен, Гертруд.