Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Той не ме остави да се доизкажа:
— Аз го познавам! — извика той. — И ако знаех, че е тук, бих изпратил един куршум в челото на подлеца съдържател, който е отворил вратата ми на бандата!
Аз се облякох много бързо и се упътих несресан и с горно палто при епископа, където вдигнах голям шум и почти насила принудих прислугата да ме заведе в стаята му. Лакеят на вратата ми каза, че негова милост бил още в леглото.
— Все едно! Нямам време за чакане.
Блъснах го настрани и влязох. Разказах на прелата цялата история, като описах с най-ярки краски бъркотията в стаята на чужденеца, обърнах внимание върху несправедливостта на едно подобно отношение и наругах полицаите, чиито действия са в грубо противоречие с всякакви човешки права.
Епископът не ми отговори, но заповяда да ме отведат в неговата канцелария.
Намерих началника на канцеларията и му повторих казаното вече на епископа, но с по-малко отмерени думи, които действуваха повече раздразнително, отколкото успокоително и съвсем не бяха пригодни да доведат до освобождаването на офицера. Увлякох се даже до заплашвания и казах, че ако бях на мястото на офицера, бих изискал незабавно удовлетворение. Свещеникът ми се изсмя в лицето. А тъкмо това исках аз. Попита ме, дали съм с всичкия си и ми каза да се обърна към началника на полицаите.
— Към съвсем друг, господин абате! Към съвсем друг, а не към един началник на полицаи!
Силно зарадван от това, че влоших работата, аз излязох и се отправих бързо към генерал Спада. Каза ми се, че не мога да го видя преди осем часа и аз се върнах обратно в гостоприемницата.
От усърдието, с което се бях заел с работата, би могло да се заключи — и аз бих могъл да оставя читателите си с тази вяра — че възмущението ми произлизаше само от отвращението, като видях как една разюздана и безнравствена полиция си позволяваше позорно преследване спрямо един чужденец. Но защо да заблуждавам доброжелателния читател? Дължа му истината, която съм му обещал. Искам да кажа, че наистина изпитвах възмущение, но причината, която ме подтикваше към такова горещо усърдие, беше повече лична. Представях си скритото под завивката на леглото момиче като прелестно, горях от нетърпение да видя лицето й, което без съмнение срамът й беше забранил да ми покаже. Тя ме беше чула и не се съмнявах, че тя си е съставила за мене по-добро мнение, отколкото за своя капитан.
Понеже вратата на стаята беше останала отворена, аз влязох вътре и докладвах на капитана за всичко, което бях направил. Уверих го, че зависи само от желанието му да отпътува на разноски на епископа, защото генералът ще му даде положително пълно удовлетворение. Той ми благодари сърдечно, върна ми моите осем дуката и каза, че щял да замине на следния ден.
— Какъв е по народност — попитах го аз — вашият спътник?
— Той е французин и говори само своя език.
— Вие говорите френски?
— Нито дума.
— Това е забавно! Вие играете значи пантомима?
— Напълно.
— Съжалявам ви, защото този език е труден.
— Що се отнася до по-изтънчените мисли — без съмнение, но в материално отношение ние се разбираме отлично.
— Мога ли да ви помоля да ми позволите да закусвам с вас?
— Попитайте го дали това ще му достави удоволствие.
— Любезни спътнико на господин капитана — казах й аз, — желаете ли да ме допуснете като трети на вашата закуска?
Веднага видях да излиза изпод завивката една прелестна, свежа, засмяна глава с разпуснати коси, която въпреки своята мъжка нощна шапчица, принадлежеше на един пол, без който мъжът би бил най-нещастното същество на земята.
Очарован от това възхитително явление, аз й казах, че съм имал щастието да се интересувам от нея, преди още да съм я видял; сега обаче, понеже съм имал щастието да я видя, усърдието ми да й бъда полезен би могло само да се удвои.
Тя отговори с едно изящество и живост на духа, присъщи само на нейната любезна нация, като ми върна комплимента със свобода на израза, от която останах още по-възхитен. Понеже молбата ми бе приета, излязох да поръчам закуската и да ги оставя сами, за да могат да седнат удобно в леглото си, защото не искаха да го напуснат, преди вратата им да бъде отново затворена. Келнерът дойде. Аз влязох отново и видях моята красива французойка в синя горна дреха и фризирана небрежно като мъж, но прелестна даже и в този костюм. Едва можех да изтърпя да я видя станала. През време на закуската тя не прекъсна с нито една дума офицера, който непрекъснато ми говореше и когото аз само наполовина слушах, понеже бях буквално като омагьосан.