![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Този, който е паднал пред теб, ме накара да се закълна, че няма да отмъщавам в негово име, и аз уважавам желанието му. Затова ти и казвам — върви си! Ти нанесе смъртоносни удари. Ереко ще умре от тях достатъчно скоро.
Каллор се изправи. Устата му се изкриви от презрение и смайване.
— Смееш да отпратиш мен! Имаше ли и най-малката представа кой съм аз, щеше да побегнеш и да не спираш, докато не се озовеш под вълните!
Пътника пусна меча си в ножницата му.
— Някои биха казали същото за мен…
През гнева на мъжа се прокрадна усмивка, той отстъпи от Ереко и размаха широко и подканящо меча си.
— Тогава непременно ела. Ще взема главите и на двама ви.
— Бягай сега, Върховни кралю, или аз ще действам.
Онзи помръдна най-напред надясно, а после наляво.
— Май не съм избягал.
Пътника изтегли меча си.
— Това е достатъчно за мен.
Двамата се доближиха и запристъпваха бавно и внимателно с протегнати оръжия. Кайл се тревожеше, понеже Върховният крал току-що бе показал невероятна бързина, а острието на меча му бе много по-тежко от това на Пътника. Да не споменаваме, че беше и с по-здрава броня.
Остриетата се допряха едно в друго и простъргаха. И двамата стискаха дръжките на мечовете с две ръце. Нанесоха удар веднъж и желязото простена. Удариха втори път, отбиха ударите си, а после Пътника някак си застана пред Каллор; ръцете му бяха върху гърдите на Върховния крал, а острието — напълно забито чак до дръжката. Кайл зяпна, а и Каллор се ококори също толкова смаяно. Едната от бронираните му ръце се озова върху юмрука на Пътника, а с другата той завъртя меча си. Пътника протегна ръка, за да пресрещне ръката на противника. Стояха така известно време, обикаляха в кръг и се напъваха — мечът на Каллор стърчеше нависоко, а тънкото тъмно острие на Пътника бе втъкнато право през гърба на Каллор. Кайл се смръзна, понеже не видя кръв по острието.
Върху набръчканото лице на Върховния крал яростта премина в смайване и в отказ да повярва, очите му се разшириха, а устните се дръпнаха от сивите зъби.
— Кой… си… ти? — изрече през зъби той.
Пътника наклони главата си по-близо, проговори и думите му се загубиха под тежките пъшкания на Каллор. Върховният крал пребледня и се дръпна:
— Не! Оковани, помогни ми!
Около двамата се надигна вятър. Върховният крал погледна зад себе си, където се разтваряше тъмнината. Той подигравателно се усмихна на Пътника:
— Както можеш да видиш, отстъпнико, при все че ме надви този път, аз съм толкова труден за побеждаване, колкото си и ти. А и покровителят ми е много силен тук. Особено на това място…
Той се хвърли назад и се измъкна от острието на Пътника в мрака на зинала в същия миг дупка. Пътника изглеждаше готов да се хвърли вътре, но Преследвача се впусна напред и го избута настрани.
Вратата изчезна със силно разтърсване на въздуха. Известно време Пътника остана неподвижен, загледан в мястото на отвора. До него Преследвача се задъхваше със запотено лице.
— Мислех, че няма да го удариш — обясни той.
Пътника прибра меча си в ножницата.
— Отдавна бях длъжен да го направя заради друг приятел.
Кайл изтича до Ереко и се хвърли на земята до него. Той бе в съзнание и дишаше плитко. Пътника коленичи заедно с Кайл.
— Тръгна си — каза той на Ереко.
Гигантът кимна късо с глава.
— И аз си тръгвам — задъхано каза той, — за да се съединя със своя народ. Дълго време бях отделен от тях. Липсваха ми. Благодаря ти, приятелю.
Той погледна Кайл и се усмихна слабо.
— Недей да ме оплакваш. И не се поддавай на скръбта. Аз винаги ще бъда с теб, нали? Това е необходимо, тук и сега. Необходимо е…
Пътника се изправи.
— Сбогом.
Кайл остана на колене, мислейки си, че някой трябва да стори нещо. Защо никой не прави нищо? Кожата на Ереко посивя и се втвърди. Пред очите на Кайл плътта му се превърна в зърнест сив камък. Камъкът се пропука, натроши се и се разпиля. Кайл не можа да се удържи и уплашено се отдръпна.
— Какво става?
— Връща се към земята. Към майка си — тихо и благоговейно обясни Пътника. — Както и трябва да бъде…
И огледа хоризонтите с ръка на дръжката на меча.
Докато Пътника говореше, плътта на Ереко се превърна на прах и вятърът я разнесе. За броени мигове не остана нищо. Пътника прошепна нещо, което прозвуча на Кайл като молитва.