Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Умът на Сеайне заработи трескаво над възможния повод, накарал четирите да слязат заедно толкова дълбоко в недрата на Тар Валон. Какво можеше да ги е свързало? Техните Аджи — всъщност всичките Аджи — наистина се бяха стиснали за гушите. И четирите бяха наказвани от Елайда. Никоя Заседателка не би приела с охота наказанието си, особено когато всички знаят защо се е хванала да лъска подове и да чисти котли, но това едва ли можеше да е причина за тази връзка. Какво друго? Никоя от тях нямаше благородна кръв. Серин и Юкири бяха дъщери на ханджийи, Талене — на селяни, докато бащата на Дезине беше ножар. Серин най-напред се беше обучавала при Щерките на мълчанието, единствената от тях, стигнала до шала. Пълни глупости. Изведнъж нещо я порази и гърлото й пресъхна. Та пред нея бе Серин, чийто нрав бе толкова буен, че едва го удържаше. И Дезине, която като новачка беше правила три опита за бягство, въпреки че само веднъж бе успяла да стигне до един от мостовете. И Талене, която може би си беше спечелвала повече наказания от която и да е друга новачка в историята на Кулата. И накрая Юкири, винаги последната Сива, присъединила се към единодушието на Сестрите си, когато държеше нещо да се направи другояче, и последната, която се присъединяваше към консенсуса в Съвета. Възможно ли беше всички те да са решили, че са направили грешка, ставайки, за да свалят Сюан и да издигнат Елайда? Възможно ли беше да са разбрали за Зера и останалите? И ако бе така, как смятаха да постъпят?
Сеайне се приготви да запреде сайдар, макар без особена надежда, че ще може да се измъкне. Певара не отстъпваше на Серин и Юкири по мощ, но тя самата беше по-слаба от всички, с изключение на Дезине. Приготви се, но Талене пристъпи напред и разби на трески всичките й логични заключения.
— Юкири ви е забелязала двете как се промъквате насам и решихме да разберем защо. — Удивително дълбокият й глас съдържаше жар въпреки леда, който сякаш бе покрил лицето й. — Да не би главите на вашите Аджи да са ви възложили някоя тайна задача? Пред хората главите на Аджи се зъбят една на друга повече от всички останали, но изглежда, че скришом се събират по ъглите да си поприказват. Каквото и да кроят, Съветът има право да го знае.
— О, я остави това, Талене. — Гласът на Юкири винаги я изненадваше, дори повече от този на Талене. Жената наподобяваше на миниатюрна кралица в тъмносребристата си коприна и дантелата с цвят на патинирана кост, но звучеше като самонадеяна селячка. Твърдеше, че този контраст й помагал при водене на преговори. Тя се усмихна на Сеайне и Певара като владетелка, колебаеща се колко милост да прояви. — Двете ви видях да душите като порове в курник — каза тя, — но си дървках езика — ако щете, може и да си спите заедно, това си е ваша работа, мен какво ме интересува — държах си езика, докато Талене не захленчи, че някои се спотайвали по ъглите. И аз самата съм виждала такива спотайвания и подозирам, че някои от тези жени също оглавяват Аджите си, така че… Понякога шест и шест правят дузина, а понякога — пълна каша. Така че ни го кажете, ако можете. Съветът наистина има право да знае.
— Няма да излезете оттук, ако наистина не ни кажете — вметна Талене още по-разгорещено.
Певара изсумтя и скръсти ръце.
— Ако главата на моята Аджа ми е рекла две думи, не виждам причина да ви казвам какви са били. Впрочем това, което обсъждаме със Сеайне, няма нищо общо нито с Червени, нито с Бели. Потърсете някъде другаде. — Но не пусна сайдар. Сеайне също.
— Безполезно, да му се не види макар, и проклета да съм, ако не го знаех — замърмори Дезине от мястото си при вратата. — Защо, да опустее дано, позволих да ме уговорите за това… По-добре никой да не знаеше, да му се не види макар, инак все едно с овчи барабонки сме си наклепали лицата, та всички в Кулата да ни видят. — Понякога и езикът й беше като на момче. На момче, което да го хванеш и хубаво да му измиеш устата.
Сеайне щеше да стане и да си тръгне, ако не се боеше, че коленете ще й изменят. Певара обаче се изправи и вдигна нетърпеливо вежда към жените, застанали между нея и вратата.
Серин опипа дръжката на ножа си и ги изгледа насмешливо, без да се отмести и на една стъпчица. „Загадка“ — промърмори тя, после внезапно пристъпи напред и посегна към скута на Сеайне толкова бързо, че Сеайне ахна. В следващия миг Серин държеше Палката с една ръка, докато Сеайне стискаше другия й край.