Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Когато го яхнеш за пръв път, дръж се за врата му. Може да се вдигне на задни крака и да се опита да те хвърли от гърба си. — даде му Айла последни наставления. — Но той вече свикна да носи товар на гърба си по пътя от долината дотук, така че може да не му е трудно да привикне към теб. Дръж повода, за да не падне на земята и да го препъне; аз просто бих го оставила да препуска накъдето иска, докато се измори. Ще ви следвам с Уини. Готов ли си?
— Струва ми се, че да — отвърна той с напрегната усмивка.
Джондалар стъпи на големите кокали, наведе се над здравото гривесто животно като не преставаше да му говори, докато Айла държеше главата му. После метна внимателно крак през гърба му, намести се и го прегърна през врата. Когато почувства тежестта, тъмният жребец сви уши. Айла го пусна. Той се изправи на задните си крака, изви гръб, опитвайки се да се освободи от товара, но Джондалар се държеше здраво. После, верен на името си, младият кон се впусна в бърз галоп из степта.
Джондалар примижа от силния вятър и усети прилив на върховно въодушевление. Гледаше как земята лети под него и неравностите и се сливат и не можеше да повярва, че всичко това бе действителност. Той наистина яздеше младия жребец и това бе точно толкова вълнуващо, колкото си го бе представял. Затвори очи и почувства огромната сила на мускулите, които се свиваха и разпускаха под него, обзе го невероятно усещане — сякаш за пръв път в живота си споделяше чудото и съзидателната сила на Самата Велика Майка Земя.
Усети, че младият жребец се изморява и като чу тропот на други копита, отвори очи и видя, че до него препуска Уини с Айла на гръб. Джондалар изрази с усмивка удивлението и радостта си и усмивката, с която тя му отговори, накара сърцето му да забие по-бързо. В този миг всичко друго беше без значение. Светът на Джондалар беше само незабравимата езда на гърба на препускащ жребец и красивата до болка усмивка на лицето на жената, която обичаше.
Най-сетне Рейсър намали темпото и спря. Джондалар скочи от коня. Младият жребец остана неподвижен, с глава, увиснала почти до земята, с широко разтворени крака, дишайки запъхтяно, от което страните му се надигаха. Уини се приближи и Айла скочи от нея. Извади няколко парчета мека кожа от раницата, подаде едно на Джондалар, за да разтрие потното животно, а тя направи същото с Уини. Двата изтощени коня се сгушиха един до друг, търсейки упование.
— Айла, докато съм жив, ще помня тази езда — каза Джондалар.
От дълго време не беше чувствал такова облекчение и тя долови възбудата му. Спогледаха се, усмихнаха се, засмяха се, споделяйки радостта от чудесния миг. Без да се замисля, тя посегна да го целуне, той понечи да и отвърне, но внезапно си спомни за Ранек. Джондалар се стегна и свали ръцете и от врата си.
— Не си играй с мен, Айла — каза той с дрезгав от напрежение глас и я отблъсна.
— Да си играя с теб? — засегна се Айла.
Джондалар затвори очи и стисна зъби, треперейки от напрежението и усилието да се овладее. Сетне, сякаш бент от ледени блокове се отприщи и преля. Сграбчи я, целуна я — силно, до болка, отчаяно. В следващия миг тя се озова на земята, ръцете му бяха под туниката и, късайки шнура, с който беше завързана.
Тя се опита да му помогне, да го развърже вместо него, но той не можеше да чака. Нетърпеливо сграбчи с две ръце горната част на меките и кожени панталони със силата на дълго сдържана страст, която вече не можеше да бъде възпряна. Тя чу как ги разпра по шевовете. Ръцете му трескаво намериха отвора на панталона му, метна се върху нея, обезумял от възбуда и твърдият му, пулсиращ жезъл затърси с пробивни движения.
Тя посегна надолу, за да го насочи, усещайки как възбудата и нараства, като разбра за какво копнее той така отчаяно. Но какво го караше да беснее така? Откъде идваше това негово изгарящо желание? Не виждаше ли, че тя е готова за него? Беше го чакала цяла зима. Не бе имало и един миг, в който да не е била готова за него. Сякаш тялото и още от детинство е било обучено да откликва на неговото желание, на неговия призив, беше достатъчно само той да я пожелае, за да го пожелае и тя. Това бе единственото, което бе чакала. Очите и се изпълниха със сълзи на желание и любов, тя толкова дълго беше чакала той отново да я пожелае.
Със същата сдържана и избликнала страст като неговата, тя се разтвори за него, прие го и му даде това, което той мислеше, че взима от нея. Вълна от удоволствие я заля от дългия му твърд член, който я изпълваше до крайната точка на дълбините и. Той се отдръпна и тя закопня да се върне в нея, да я изпълни отново. Посрещна го, натисна се на топлия му жезъл и усети как трепетното чувство дълбоко в нея нараства. Изви гърба си в дъга, за да усеща движенията му, за да притисне към тялото му мястото на Удоволствието си, за да го поеме отново.