Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Той се приближи до стената, на която висяха скъпи оръжия. Взе един револвер от слонова кост и го постави на масата.
— Виждате ли, господине, този револвер, той е пълен и ако идвате в дома ми като полицейски шпионин, бъдете сигурен, че ще забия в гърдите ви всичките тези куршуми. Ако ли сте дошли като честен човек да ме предупредите за нещо, тогава генерал Кнудзон знае как да възнагради такъв човек.
— Господин генерал, съжалявам, че ви изглеждам на полицейски шпионин, но въпреки това, моля ви, дръжте револвера в ръцете си дотогава, докато се уверите, че всяка моя дума е вярна.
— Добре тогава — каза генералът, — кажете какво имате да ми съобщите.
— Това, което не е присъщо на обичая ми, сторих днес, като влязох в една кръчма да изпия чаша грог. След малко влязоха още двама, от които единият бе нисък старец с бяла коса, а другият със среден ръст. Той ми се стори съмнителен; като наливаше ракия, той се мъчеше да напие стария и да го направи по-приказлив. Това ме заинтересува и аз доближих стола си по-близо до тях. Наострих уши и чух целия им разговор. Този хитър човек можа да измъкне тайната от стареца. Той разказа как господарят, при когото е живял целия си живот, който се казвал Бояновски, бил заточен в Сибир за някоя политическа грешка и как той се върнал оттам. Разбрах от целия разговор, че полицията го търси усърдно навсякъде и че целта на този човек, който приличаше на полицейски шпионин, беше да узнае къде се намира Бояновски.
— Ами в пияното си състояние — попита генералът — издаде ли той къде е сега господарят му?
— Понеже ракията бе завладяла разсъдъка му, той не каза всичко.
— Мизерник! На такъв слуга бих дал заслуженото! — извика Кнудзон.
— Имайте предвид, господин генерал, че старецът едва стоеше на крака, не беше на себе си. Той разправи за връзките на господаря му с големи личности и че засега се укривал у славния генерал Кнудзон. Но за щастие тук езикът му се схвана, той се облегна и заспа на масата. Оня се помъчи отначало да разбуди стареца, но ракията толкова бе подействувала, че той не можа по-нататък да продължи, за което аз благодаря Богу. Щом разбра, че старецът не ще се пробуди, оня тип доволен напусна масата и остави стареца на съдбата. Понеже чух доста от разговора, господин генерал, след като излях няколко шишета вода върху стареца, аз го разбудих.
— Добре сте сторили, на ваше място бих хвърлил в морето тоя предател.
— Не — извика непознатият, — Дашков не е предател, повярвайте, генерале, това, което се случи с него, може да постигне всекиго от нас, тъй като тоя шпионин се беше добре преоблякъл и се бе представил за сина на стар негов приятел, за да го принуди да пият ракия. Аз казах на стареца, че всичко чух. Той заплака като дете, искаше да се самоубие, но аз се съжалих над него. Сетих се веднага, че най-добре би било, ако ви разправя всичко. Затова, господин генерал, не като полицейски шпионин съм пред вас, а като човек, който желае да ви услужи и запази от лоши последствия.
Непознатият започна да бърше челото си.
Генералът протегна ръце към него.
— Не ви познавам, господине, но вие сте действували като честен човек, затова приемете завинаги моята признателност.
В това време откъм прозореца се чу глас на човек, който навярно мъчно би се предал. Този, който извика и подаде ръка, беше Бояновски.
— Това, което сте извършили, доказва вашето благородство и характер, затова желая да бъдете мой приятел. Кой сте вие впрочем?
— Казвам се Конрад Фелзингер учител по професия роден в Германия, тук съм, за да опитам щастието са, но до днес съм без служба.
— Аз съм Бояновски, бях нявга щастлив, а днес последен бедняк и не мога да възнаградя благородното ви дело с нищо.
— Ти не си беден — додаде генералът, — докато аз не склопя очи, а след това не ще бъдеш по-беден от днес. Но струва ми се, че трябва да нагостим господин Фелзингер, който е доста уморен след този дълъг път. Ей, момци, донесете тук ядене и пиене, понеже с глад шега не бива.
Разтичаха се слугите и не след дълго масата бе приготвена.
Ще не ще, Фелзингер трябваше да яде, сам генералът му наля чаша вино.
— За здравето на благородния младеж! — извика генералът.
След това, вдигайки чаша, Бояновски каза:
— За здравето на Конрад Фелзингер, моя нов приятел!
До края на яденето Фелзингер се стараеше да убеди Бояновски в невинността на Дашков.
— Той беше верен слуга; обстоятелството, че се е поддал на ракията, е извинително. Но би трябвало сега да се справим с тези мерзавци.
— Аз ще трябва да напусна къщата ви, генерале — каза Бояновски.