Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Как мога да поправя това? — попита старецът, като погледна изпитателно Фелзингер. — Кажете, моля ви, аз ще ви слушам, тъй като виждам, че сте честен, добър и благороден човек.
— Много просто — каза Фелзингер, — ще вземем файтон, ще отидем при генерала и ще разправим всичко на него и на Бояновски. Но трябва да бързаме, за да не ни изпревари полицията, тогава ще е късно…
Фелзингер улови ръката на стареца и излязоха вън, а пияният изтрезня от чистия въздух. При мисълта, че господарят му се намира в опасност, той скоро дойде на себе си и почна бързо да крачи. Те настигнаха след малко един файтон с два коня и потеглиха към лятната резиденция на генерала.
Това бе същия ден на обяд. Генерал Кнудзон се беше налегнал на едно канапе и чоплеше зъбите си с клечка. Току-що бе станал от богатия обяд. Днес той бе много разположен и се радваше на обичния си гълъб, който скачаше весело насам-натам. Не се разсърди дори когато гълъбът събори прибора за чай. Без да се ядоса, той позвъни да дойде новият готвач, тъй като днес ястието му бе чудесно.
Слугата излезе и след малко се потропа тихо на вратата.
В стаята влезе един мъж, препасан с бяла чиста престилка — като у най-благородните семейства. Забележително бе у този готвач необикновената му дълга черна брада, която според правилата на чистотата бе забранено да се носи.
— Ти си значи новият готвач? — каза генералът, като стана и се приближи до него. — Доволен ли си в моята къща? — Той се засмя колкото му държеше гърлото: същото направи и готвачът, като подаде ръката си на генерала.
— Синко Бояновски, в тази готварска мрежа изглеждаш много хубав, не е лошо да се фотографираш.
— Трябва да съм благодарен за тези бели дрехи, под които ще мога по-дълго да остана в тази къща.
— Така е — каза генералът, — свали ги сега, да си поприказваме по нашему. Вземи цигари, чай, каквото желаеш. Днес няма защо да се плашим от враговете си.
— Само Бог знае дали ще е така — каза Бояновски, като съблече готварските дрехи, — трябва винаги да сме нащрек.
— Мислиш ли, че ще смеят да те потърсят в моята къща?
— Не вярвам — каза Бояновски, — но откакто затвориха евреина Марголински, много се страхувам, тъй като той е в състояние да продаде собствения си баща, само да може да се отърве от бесилката. Къде е, генерале, най-новият вестник, за да видя кога ще бъде обесен евреинът?
— На масата е — каза генералът, като посочи с ръка масата, където бяха наредени разни книжа.
Бояновски прегледа набързо книгите и се намръщи.
— Какво има? — попита генералът, като видя Бояновски намръщен.
— Не казах ли, че евреинът ще съумее да се отърве. Той е помилван, и то за моя сметка. Сигурно е казал на Кардов къде е моето убежище и тогава достатъчно му е да има една само следа, за да ме намери.
— Ще ги дочакаме тогава спокойно, но не вътре вкъщи, а пред къщи. Желая да видя кой ще дръзне без позволение да влезе в моята къща.
— Какво ли иска онзи, дето влезе сега?
— Ваше благородие — каза слугата, като се приближи по войнишки към генерала, — един млад човек ви очаква в двора, имал нещо много важно да ви съобщи. Да го пусна ли да влезе?
Генералът и Бояновски се спогледаха. Генералът се приближи до прозореца и погледна към двора.
— Искам да видя първо как изглежда този господин! Надявам се, че не сте го пуснали да влезе вътре.
— Не, господин генерал — отвърна слугата. — Придържаме се точно към разпорежданията ви. Господинът чака на двора.
Генералът погледна през прозореца.
Един младеж чакаше насред двора, като бършеше потта от челото си. Той бе блед.
— Изглежда, че е много нервен. Младежът не е съмнителен, оставете го да влезе — обърна се той към слугата.
След няколко минути слугата доведе в стаята непознатия господин.
Бояновски се наведе през прозореца и така даде възможност на генерала да разпита влезлия господин.
— Аз съм генерал Кнудзон. Искали сте да говорите с мене?
— Не смея нищо да ви кажа, господин генерал, в присъствието на слугата. Искам да говоря с вас насаме.
Генералът се поколеба за минутка, след това заповяда на слугата да излезе.
— Сега сме сами и можете да ми кажете важното нещо.
Непознатият се доближи до генерала и нервно каза:
— Възможно е да ви се вижда странно, господин генерал, че идвам така неочаквано в дома ви и желая да говоря с вас насаме. Длъжен съм да ви съобщя, че една личност, за която се интересувате много, се намира в опасност. Тайната царска полиция я преследва.
— Сетих се, че с такъв претекст се явявате пред мене, но преди да ми кажете, смятам за необходимо да ви припомня нещо — каза генералът.