Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
По-рано този човек е бил на служба у французина Ротшилд, който със своите пари бе завладял целия свят и на царя бе трудно да го вземе в своята кухня. За него той бе слушал от генерал Кнудзон и затова писа на посланика в Париж да го ангажира за двореца в Петербург. Това разпореждане доста изненада посланика, тъй като той знаеше, че не ще успее с Ротшилд, но все пак се яви при него и му каза царското желание.
Като отпусна раменете си, Ротшилд каза, че е готов да изпълни всяко желание на царя, обаче това не, тъй като готвачът му е нужен и е ангажиран у него за 10 години.
Посланикът можеше да говори каквото си искаше и в края на краищата нищо да не излезе. Той си отиде и съобщи това на царя.
Царят настояваше в писмата си на своето и най-после посланикът реши да го открадне, което и стори.
Лафермо ходеше при жена, подкупена от посланика, и един ден, както винаги, отива при нея, няколко души го улавят, връзват ръцете му и го закарват на гарата, след това го качват на военен параход и не след дълго той се озова в Петербург.
Лафермо се примири с положението си и след като се видя със стария си познат, генерал Кнудзон, реши да остане в двореца.
Отначало, озлобен от насилието, той каза някои лоши думи пред няколко лица и ако не бе генерал Кнудзон да смекчи това, щеше да бъде строго наказан.
Ето защо Лафермо уважаваше и беше благодарен на генерал Кнудзон.
Оттогава Лафермо остана завинаги в царската кухня, за което не съжаляваше никога, тъй като се ползуваше с царското доверие.
Той работеше от ранно утро до късна вечер. Беше на работа, когато му съобщиха, че генерал Кнудзон и още един човек искат да говорят с него. Щом разбра, че е генералът, готвачът го посрещна с думите:
— Това сте вие, генерал Кнудзон, комуто съм толкова благодарен! Голяма чест е за мене, че дойдохте в кухнята ми!
Лафермо помоли генерала да влезе в стаята и го покани да седне на канапето.
— Особено обстоятелство ме застави днес да дойда при вас, Лафермо — каза генералът, преди да седне. — Дойдох да ви помоля за едно нещо.
— Много ще се радвам, ако мога да ви услужа!
— Можете още днес да ми направите тази услуга. Вижте този човек — генералът посочи Бояновски. — Той е мой роднина, за когото трябва да се погрижа.
— Значи ваш роднина? — каза Лафермо. — Още един от семейство Кнудзон?
— Не — прекъсна го генералът, — казва се Познански. Аз не съм се грижил за него, той се е лутал по света и така е научил вашия занаят, любезни Лафермо, който е така ценен.
— Да. Значи негова милост е готвач, мой колега?
Бояновски се поклони вежливо.
— Аз съм готвач, ала не мога да се меря с известния готвач Лафермо.
— Никой не е станал майстор без труд — каза царският готвач. — Колко време сте били готвач?
Познански, така ще наричаме вече Бояновски, се замисли и каза:
— Десет години имам добри референции.
— Какви референции! Когато аз те препоръчвам — каза генералът, — други не са нужни.
— Има право генералът — каза Лафермо, — неговата дума струва повече от сто препоръки.
— Мога да кажа, че съм доста изкусен в занаята си — каза Бояновски, — ако искате, можете да ме подложите на изпит.
— Да опитаме тогава, да не губим време — каза Лафермо.
— Сега ще узная колко разбираш от занаята си — каза генералът. — Вярвам, че не ще ме посрамиш.
И тримата влязоха в кухнята, където Лафермо запита един от младите готвачи какво е поръчал царят за обяд. — Младежът каза, че царят иска донска супа.
— Да, донска супа, това е доста сложно ядене — каза царският готвач. — Е, господин нов готвач — обърна се той към Бояновски, — побързайте и ни покажете изкуството си.
— Нищо по-лесно от това — каза Бояновски, който бе научил как се готви тази супа от един свой другар в Сибир. — Моля само за нужните продукти.
Лафермо заповяда на слугата да донесе всичко необходимо за тази супа.
Не след дълго Бояновски приготви отлична супа, която хареса на царския готвач. Това бе всичко — Бояновски се настани в царската кухня.
Генералът се обърна към Лафермо с думите:
— Ще позволите, нали, преди да се разделя с роднината си, да си поговорим насаме с него?
— На ваше разположение съм — каза готвачът, като ги заведе в стаята си.
— Мисля, че това е единственият начин да се избавя от тези, които ме преследват — каза Бояновски, след като влезе в стаята. — И за всичко трябва да благодаря на тебе, скъпи приятелю!
Генералът, разчувствуван от благодарността на Бояновски, постави ръка на рамото му и каза:
— Трябва да се разделим сега, приятелю, вярвам, че ще бъдеш разумен и ще умееш да се предпазиш от враговете си. Ако имаш някога нужда от мене, пиши ми няколко реда и аз ще дойда при тебе. Така, синко мой!