Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Тъкмо тогава си загубен, защото ако останеш у мене, аз ще съумея да те укрия при нужда. Ще трябва най-изкусно да бъдеш преоблечен.
— Как да се преоблека, за да не бъда познат от тия псета?
— Остави аз да мисля за това — отговори генералът и започна да се разхожда нагоре-надолу из стаята. Изведнъж се спря и каза: — с Драги Бояновски, те не ще те открият! Намислих един план. Осланяй се на мене.
— Драги генерале, как ще ви се отблагодаря за грижите за спасяването ми, които ми оказвате като същински баща?
— Глупости! — извика генералът. — Като че аз не би трябвало да заместя моя добър приятел, покойния твой баща? Ти си като сирак, който доста страда, затова трябва да ти се помогне. Сега желая да съобщя плана си, но дали мога пред господина?
Фелзингер поиска да се отдалечи.
— Не — каза Бояновски, — аз не се боя и не допускам, че можете да ме предадете, затова останете да чуете всичко, що генералът ще ми каже.
— Не, истината е, че никога не съм бил предател. От тая минута пък чувствувам, че трябва да ви бъда приятел и обещавам да ви бъда полезен.
— За да не те намира полицията, която непрестанно те дири, аз открих едно сигурно място — каза генералът.
— А кое е това място? — запита Бояновски.
Генералът се засмя и като поглади брадата си, добави:
— Мястото, което ще ти предложа, е доста сигурно — къщата на императора Александър II — царския дворец.
Бояновски и Фелзингер студено изгледаха генерала — да не би да се шегува.
— Защо така се учудихте? — попита той. — Нима е толкова невъзможно да се живее при Негово величество? Безспорно ще трябва да се разделиш с хубавата си брада, тъй като аз възнамерявам да те предложа като изкусен помощник на царския готвач Лафермо.
— Но разбира ли от готварство г-н Бояновски? — запита Фелзингер.
— През заточението ми в Сибир, където бе заточен и готвачът на Негово величество княза, заподозрян, че ще го отрови, аз се запознах с него и се научих да приготвям много разнообразни и хубави ястия, като да съм предчувствувал, че ще имам нужда нявга от това. Откакто пребивавам в къщата на генерала, уверих се, че мога добре да приложа познанията си.
— Потвърждавам — добави генералът. — Струва ми се, ако някога провидението изпрати сиромашия на Бояновски, той ще може добре да преживява с тази си професия.
— Кога възнамерявате да приложите плана си? — попита Бояновски.
— Утре сутринта — отговори генералът. — Доколкото ми е известен редът на петербургската полиция, надявам се, че тя не ще се осмели до утре да ме безпокои. Затова спокойно можеш да престоиш в дома ми.
— Утре със затворена каляска и двамата ще отидем при приятеля ми Лафермо, който, сигурен съм, ще те вземе при себе си.
— А под какво име ще му бъда представен?
— Първото, което ни допадне например Познански, ето едно доста харесвано в Петербург име.
— Ха, ха, ха — засмя се Фелзингер, — както у нас, в Германия, имената Шулу и Мюлер.
След няколко минути те бяха на масата пред пълни с чудесно вино чаши.
— Видите ли — обърна се генералът към Фелзингер, — така вървят работите в Русия, че дори и този, който се е чувствувал най-близо до царя, не е сигурен, че полицията не ще претърсва дома му. А знаете ли защо е така? Защото по-лошите виновници искат провалянето на по-добрите.
— Нима царят не знае на какви хора се осланя и как някои личности злоупотребяват с доверието му?
— Навярно знае — отговори генералът, — но той няма възможност да отстрани всичко това поради честите атентати.
— Дано Бог даде всичко да тръгне добре.
След като изпи чашата си, генералът стисна ръцете на приятелите си и им пожела лека нощ.
Не след дълго Бояновски и Фелзингер се отправиха към стаите си, за да си отпочинат за новите събития.
LII. В ЦАРСКАТА КУХНЯ
Император Александър II беше много взискателен към добрите ястия. Особено голямо удоволствие бе за него, когато се намираше на богата трапеза заедно с приятели. Интересно е, че и кухнята бе обширна, тя заемаше почти целия долен етаж на двореца му.
Кухнята на царя бе много добре уредена. На всяко огнище имаше по една тенджера. Повече от двадесет готвачи бяха надзиравани от десетина чиновници.
Работата на последните е да преглеждат яденето да не би да е отровено. Тези чиновници са били войници, добре дисциплинирани и предадени още от редовете на царската гвардия, където са служили дълги години; а някои от тях дори са излагали живота си на смърт само за да докажат своята вярност.
Освен тези готвачи имаше други четирима, така наречени салонни, от които пръв беше известният французин Лафермо.