Мъртвите сибирски полета

— Все едно изгонен, заточен — извика Кнудзон, — вярно ли е това?

— Причината е у вас, аз не съм мислил, че можем така да се разделим.

— Добре — каза генералът, — желанието ви за мен е заповед.

И той бавно се запъти към вратата; но преди да стигне до нея, царят каза с мек глас:

— За минутка само, приятелю мой Кнудзон!

Генералът се спря, застана по военному и попита какво желае императорът.

Царят се приближи до него и като разтвори ръце, каза:

— Не, Кнудзон, ти не си предател, аз не вярвам, не мога да допусна това, тук има някоя тайна — добави той със сълзи на очи. — Вие можехте да се защитите, но в интерес на друг човек нищо не сторихте за оправданието си.

— Възможно е, Ваше Величество — с разтреперан глас каза Кнудзон.

— Кажете на вашия цар за този човек. Защитете честта си, която сте готов да изгубите. Ако напуснете стаята ми, без да се оправдаете, завинаги сте загубен. Знам, че само една дума е достатъчна за спасението ви. Кажете я, отговорете, че не сте виждали Бояновски, откакто е заточен в Сибир, и че не е при вас!?

— Съжалете ме, Ваше Величество, да не ставам лъжец на старост.

— Да не станете лъжец? Значи истина е, че Бояновски е у вас?

Кнудзон, изправяйки решително глава, гордо каза:

— Вярно е, Ваше Величество. На един нещастник не можах да откажа подслон в къщата си.

— И вие наричате нещастник Бояновски, а мене грешник!?

— Но в какво се е провинил Бояновски, Ваше Величество?

— И вие още питате, като че не ви е известно, че той се обяви на страната на неприятелите ми, че стана нихилист?

— Не, Ваше Величество, това не е доказано. Ако един човек присъствува на събранията на нихилистите, това не значи, че той е нихилист. Може да е сторил това с цел да ги опознае отблизо, за да разбере дали тези хора имат право да бъдат против царя и правителството, или пък някоя друга причина, но да стане убиец като останалите — това не може да се докаже!

— Не е доказано наистина — каза Александър II, — че е нихилист, но той биде освободен от разсипване като държавен съветник. — Това е именно злото — прекъсна го Кнудзон, — тъй като обвинителите се страхуват от правдата и от открито съдене. Ако бяхте съдили Бояновски, то той щеше да докаже невинността си и щеше да има случай да се защити. Ако се окажеше виновен, то аз, Ваше Величество, щях да бъда първият, който щеше да му забие куршума в гърдите, нежели да го приема у дома си. Вместо да го разпитат, за да докаже невинността си, една вечер го нападат в леглото и го закарват в затвора и оттам го заточват в Сибир.

— Такива сцени аз не одобрявам — каза царят, — но тъй като това се касае за един съветник, който е имал всичкото ми доверие и въпреки това се е присъединил към враговете ми, то аз съм съгласен да се мъчи и да чезне в сибирските рудници.

— Той не е предател, както и много други, които гинат в Сибир — каза Кнудзон. — Ако Бояновски наистина беше такъв, нямаше да му се удаде да скъса веригите и въпреки големите мъчнотии из пътя да може да се върне читав и здрав в Петербург. Нима не трябваше да го приема у дома си, след като бе понесъл толкова мъки, докато си дойде?! Това направих, като разбрах, че той е невинен. И знаете ли, Ваше Величество, кой го е обвинил? Неговата жена — тази, която е полицейски шпионин и предмет на разврат, тя, за да може свободно да се наслаждава, го предаде на полицията като враг на царя.