Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Сбогом, приятелю, татко мой — каза Бояновски, като се наведе да целуне ръката му. — Преди да се разделим, имам още една молба към тебе: погрижи се за младия човек, който ни предвари от шпионина.
— Не е нужно да ми го казваш, аз всичко видях и сам ще се погрижа за него — каза генералът.
Като стисна ръка на приятеля си и се прости с Лафермо, той се запъти към приемната на царя. Каза, както обикновено, на слугата да съобщи за него. Но се изненада, когато слугата се върна и му каза, че царят разпоредил всички да дадат визитните си карти и да чакат своя ред.
— Възможно ли е да е казал така царят и за мене?! Ти не казваш истината, това е невъзможно.
— Аз ви казах онова, което царят ми заповяда — каза слугата, като сви рамене.
Генералът се замисли.
„Какво ли се е случило, че така да постъпва с мене царят днес? Май не мирише на добро! Трябва някой да ме е наклеветил пред него, тъй като царят ме е приемал и тогава, когато е бил най-неразположен.“
Той се доближи до масата, взе една чиста картичка и написа името си.
След малко царят позвъни, което значеше, че желае да прегледа визитните карти.
Слугата занесе картите и като се върна, позволи на този, който пръв си даде картата, да влезе. Генералът трябваше да чака, докато дойде неговият ред. След като всички се изредиха, слугата съобщи на генерала.
„Дойде най-после и моят ред“ — каза си старият ветеран.
Той стана и шпорите на ботушите му издрънчаха. Генералът застана след няколко минути мирно пред императора — по войнишки.
Царят стоеше до писалището си и не обръщаше внимание на влезлия генерал.
Кнудзон се изкашля с цел да обърне вниманието на царя.
Царят вдигна глава и погледна генерала. В погледа му се четеше неговото неразположение.
— Ах, да, генерал Кнудзон — каза царят, — какво ви носи при мене? Какво желание имате?
— Желание? Аз пожелах само да ви посетя. Не допуснах, че ще мислите, че съм дошъл с някаква молба.
— Седнете — каза царят. — Бялата ви коса не позволява да стоите прав.
— О, Ваше Величество, аз се чувствувам още много млад и мога да стоя прав. Щом тази е причината да ме каните да седна, то аз ще стоя прав.
— Кнудзон, харесва ли ви тонът, с който почнахме да говорим?
Генералът се засмя горчиво.
— И аз не знам, Ваше Величество! Изглеждате доста весел и аз мисля, Ваше Величество, че се шегувате със стария слуга, след като 30 години сте говорили сериозно.
Царят погледна генерала.
— Не, това не е шега, Кнудзон, а сериозно нещо.
Генералът потрепера.
— Значи истина е, че съм паднал в немилост пред Ваше величество? Никога не съм сънувал, че това може да се случи с мене, и то на стари години!…
— Възможно е да не сте сънували, но сте помислили за това, тъй като аз се придържам към старата пословица: „Който не е с мен, е против мен.“
— Аз мисля, Ваше Величество, че съм бил до вас, както съм бил в двадесет битки, където съм залагал главата си, за да спася вашата. Аз не обичам да се хваля, Бог ми е свидетел, но вие ме предизвикахте да ви припомня това, което съм сторил за вас и за Русия.
— Толкова по-зле, че на стари години сте станали царски неприятел.
Генералът мълчеше до тази минута, но като чу обидата, тропна с крак нетърпеливо и каза:
— Ваше Величество, някоя стара лисица ме е наклеветила пред вас с цел да изгубя доверието, с което досега се ползувах!
Царят мълчеше.
— Ваше Величество, ето главата ми, тя е ваша сега, както е била преди 10 години. Изпратете ме на бесилката, нека ми отсекат главата, но преди да направите това, узнайте, моля, цялата истина.
Царят се обърна и като постави ръка на рамото на генерала, каза с разчувстван тон:
— Нали не е вярно, Кнудзон, нали е измислица, че ти си нихилист?
— Аз нихилист? Кой е казал това, кой ме е нападнал пред вашите очи? Защо ли питам, като зная, че на земята има много нищожества. Като Иван Кардов, директора на полицията. Не е ли така, Ваше Величество, нали той е сторил това?
Царят се двоумеше дали да му каже, но най-после реши и му каза.
— Какви доказателства ви е дал?
— Само едно и това е, че криете в дома си Бояновски.
Царят го изгледа строго в очите, за да разбере какво впечатление направи това име.
Като чу името Бояновски, генералът почна да губи смелостта си.
— Защо не ми отговориш, драги приятелю, има ли Кардов право?
Понеже генералът не отговори и на това, царят каза със силен глас:
— Казал ли е Кардов истината или е излъгал?
Кнудзон трепереше, гърдите му бяха развълнувани.
— Ваше Величество, съжалете ме и не ме питайте това сега.