Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Избягал ли е?
— Всичко това е чудесно — каза си Ашинов и радост озари лицето му. — Много се радвам, че един тъй добър човек не е станал жертва на безчестие.
— Не, той не трябва да бъде жертва! — изкряска Дашков, като удари така силно масата с юмрук, че едва не изпочупи всички шишета. Младият Петриков го привлече към себе си.
— Тихо — каза той. — А сега отговори ми как може господарят ти да се крие, без да може да го хване полицията? Ние, провинциалистите, вярваме, че петербургските полицаи виждат навсякъде и чуват всичко.
— О — отвърна Дашков, — те могат да имат още толкова очи и уши и пак да не намерят моя господар.
— Чудно! Но как се крие през деня? — попита Петриков.
Тъкмо когато Дашков се гласеше да му отговори, вътрешен глас като че го пробуди от влиянието на ракията и вглеждайки се в събеседника си, запита:
— Защо питаш, човече, защо ти е нужно толкова да знаеш къде е господарят ми?
— Стари бащин приятелю, искам само да разбера дали действително твоят добър господар, чиято съдба ме заинтригува, е на сигурно място.
— Тогава можеш да научиш това — със схванат език добави Дашков. — Той е в една селска къща в имението на генерал Кнудзон.
— В дома на славния генерал Кнудзон?
— Да, при него, приятелите на господаря ми са повечето големци, по-рано дори беше и самият цар. А за да не бъде познат, генералът някак си чудно го е преоблякъл.
— Преоблякъл? Как, по-скоро ми кажи това.
— Той е, да, той е… Това аз няма да ти кажа, Петриков.
Последният наля още една чаша ракия, но Дашков беше толкова пиян, че не можа повече да удържи. Постоянно люлееше глава и повтаряше:
— Не, Петриков, това не ще ти кажа.
Ашинов обаче се мъчеше да изтръгне и тази тайна от Дашков, но не успяваше, защото старецът бъбреше все едно и също.
Най-после той увисна на стола и заспа с последните думи на уста.
„Сега, когато можех да узная най-важното, езикът му се схвана, мислеше си Ашинов. — Не е възможно нищо повече да изтръгна от него. Нека го оставя да се наспи, а това, което узнах, ще е достатъчно да отида да съобщя на Кардов. По дяволите, оня младеж защо ли така особено ме гледа; добре че не бе по-близо, за да разбере какъв бе разговорът ни с Дашков.“
С това решение Ашинов напусна кръчмата и се отправи към полицията, за да предаде разговора с Дашков на своя шеф.
Но той се лъжеше, момъкът бе чул разговора им, защото бе наострил добре уши, за да разбере всичко. Затова така втренчено бе погледнал Ашинов, който се бе изплашил от тоя поглед.
Щом Ашинов напусна кръчмата, момчето се доближи до Дашков, който спеше.
— Я стани, старче! — извика момчето.
Дашков повдигна натежала глава и втренчи поглед в момъка.
— Вие предадохте господаря си — викна Фелзингер, понеже това бе той. — Вие всичко разправихте, а този човек.
Дашков започна да се досеща за стореното.
— Да, но къде изчезна синът на Петриков?
— Щом вие заспахте, и той изчезна, защото повече нямаше какво да узнава.
— Но що значи това, какво узна той?
— Слушайте, старче, искрено ще ви предам това, което вие разправихте — каза Фелзингер седна на един стол до него. — Струва ми се, че добре ви омотаха в тази мрежа… Не сте и предполагали.
— Примка? Но какво ли могат да искат от мене, бедния човек?
— Но все пак вие знаете някоя тайна.
Старият слуга на Бояновски затрепера.
— Тайната — избъбра той, — вярно, но струва ми се, че този Петриков имаше вид на добър човек и приличаше на моя стар приятел.
— Тъкмо тук сте се излъгали, любезни старче — добави Фелзингер, — тъй като, доколкото можах да разбера, вие нямахте разговор със сина на вашия другар, но… — Конрад не намери достатъчно кураж, за да предаде истината на стареца, а именно, че този, с когото разговаря, бе един от царските тайни полицаи.
Старецът ставаше все по-неспокоен — тропаше с крака и непрекъснато си триеше челото.
— Ако знаех поне що му разправих, мисля…
— Съжалявам, че вие май му съобщихте малко повече, отколкото трябваше; бях на оная маса и почти всичко чух.
— Значи вие всичко чухте? Бъдете тогава така добър да ми кажете що съм дрънкал аз, нещастният старец, понеже тая ракия бе ме така разгорещила. Смилете се над мен, моля ви, и ми предайте казаното.
— Вие му говорихте за вашия господар.
— За моя господар?! — каза уплашено Дашков. — Наистина ли?
— Да, вие казахте, че вашият господар, който избягал от Сибир, се намирал при генерал Кнудзон.
— Нима такова нещо съм рекъл? — каза отчаяно Дашков. Какво направих аз, стар глупак, предадох добрия си и мил господар!
— Не се отчайвайте — успокояваше го Фелзингер. — Вие сте подмамен от полицейския шпионин, но въпреки това не всичко е загубено.