Мъртвите сибирски полета

Читателят навярно се досеща, че това е избягалата от манастира „Св. Дева Мария“ велика княгиня Хела.

Тя веднага се приближи до детето и надвесвайки се над него, загледа го право в очите.

— Дали си ти наистина? — каза тя. — Дали Богородица е пожелала да ми докаже чудото, като ме е изпратила да видя, че не си изгоряло, а си още живо?… Ето, ти си в ръцете ми, аз те целувам?!

Тя непрестанно целуваше детето, което не се отбраняваше. Пред очите му беше оная жена, която бе виждал като съвсем малък. Объркано, детето обви ръчичките си около врата й, плачешком започна да я целува и каза:

— Майко, добра майко!

— Майка? Да, аз ще бъда твоята майка и никой не ще бъде в състояние да те изтръгне от ръцете ми — извика Хела.

„Да те вземат?“ При тая мисъл тя се сепна и притискайки Владимир все по-силно към себе си, започна да бяга. След няколко минути беше вън от гората.

Един час след това, завръщайки се, старецът и Анкуша недоумяваха от изненадата, че не намериха Владимир на мястото му.

— Вече са успели да го откраднат — викна Анкуша.

— Кой ли е сторил това? — каза старецът.

— Никой друг освен циганите.

— Да бързаме тогава да ги настигнем.

След едночасово напразно търсене те се върнаха сломени и угрижени у дома.

Когато Анкуша и Оргел влязоха у дома си, намериха двама души, които ги очакваха. Единият от тях с гордо изражение и с брада запита Оргел:

— Тук ли е къщата на Оргел? — каза той, гледайки го внимателно в очите.

— Да, аз съм Оргел, а това е жена ми Анкушка. Какво желаете, господине?