Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
„Маршрутът същият, посока Лупковската клисура — Санок, а там допълнителни нареждания.“
След завръщането на капитан Загнер в щабния вагон там се завърза разговор за безмозъчността на известни лица, започнаха да се правят различни намеци в смисъл, че ако не били немците от райха, източната група армии щяла да остане съвсем без ръководство.
Подпоручик Дуб направи опит да защити безмозъчния австрийски щаб и започна да плещи, че местността, през която минавали, била опустошена през време на неотдавнашните боеве и затова ж.п. линията още не могла да бъде приведена в изправност.
Всички офицери го погледнаха със състрадание, като че ли искаха да кажат: „Нима може да го държи човек отговорен за неговата идиотщина!“ След като не намери поддръжка, подпоручик Дуб се раздрънка за отличното впечатление, което оставила у него тая опустошена местност, тъй като всички опустошения наоколо говорели само за силата, с която нанасял ударите си железният юмрук на австрийската армия. Но и сега пак никой не му отговори и той отново повтори:
— Да, разбира се, естествено русите тук са отстъпвали в паническо бягство.
В този момент капитан Загнер взе решение при първия удобен случай, когато положението в окопите стане най-опасно, да изпрати подпоручик Дуб в състава на офицерски патрул отвъд телените мрежи за разузнаване на противниковите позиции.
— Само тия запасняци ни бяха кусур — пошепна той на поручик Лукаш, с когото се бяха навели от прозореца, — колкото по-голям интелигент, толкова по-голямо говедо.
Изглежда, че подпоручик Дуб изобщо нямаше намерение да млъкне. Той продължи да разказва надълго и нашироко на колегите си за всичко, което беше чел във вестниците за карпатските боеве, за всички перипетии, при които беше протекла борбата за карпатските проходи през време на австро-германската офанзива на река Сан.
Той разказваше всичко това така, сякаш не само беше вземал участие в боевете, но дори и сам бе ръководил операциите.
Особено противни бяха някои негови фрази, горе-долу в следния смисъл:
— След това ние се насочихме към Буковско, за да осигурим линията Буковско–Динов, имайки връзка с бардейовската група при Велика Поланка, където бяхме разбили Самарската дивизия на противника…
— За което, както изглежда, още преди войната си разговарял с околийския си началник — прекъсна го поручик Лукаш, който не можа да издържи.
Подпоручик Дуб враждебно го изгледа и излезе от вагона.
Влакът стоеше неподвижен горе на насипа, а долу под него се търкаляха пръснати различни предмети, захвърлени от оттеглящите се руски войници, които, както изглежда, бяха извършили отстъплението си по този овраг. Тук имаше ръждясали чайници и някакви тенджери, сумки за патрони. Наред с най-различни предмети се търкаляха и макари с бодлива тел, а край тях бяха захвърлени валма от кървави бинтове и памук. На едно място на брега на оврага беше застанала група войници и подпоручик Дуб веднага забеляза, че между тях е и Швейк, който приказвате нещо.
Затова се отправи нататък.
— Какво става? — запита строгият глас на подпоручик Дуб, когато се озова непосредствено пред Швейк.
— Гледаме, господин подпоручик — отговори Швейк от името на цялата група.
— Че какво гледате? — изкрещя подпоручик Дуб.
— Оврага гледаме, господин подпоручик.
— Кой ви разреши?
— Такова желание изказа полковник Шрьодер в Брук, господин подпоручик. На прощаване в речта, с която ни изпращаше на бойното поле, той каза: когато минаваме през места, където са ставали боеве, да си отваряме очите на четири, та да видим как са се водили боевете, да се поучим и да усвоим опита на тези, които са се били преди нас. И сега, господин подпоручик, в тоя овраг ние виждаме от колко неща трябва да се освобождава войникът при бягство. Точно така, господин подпоручик, ние виждаме колко е глупаво войникът да мъкне със себе си разни излишни глупости. Те само напразно го обременяват. Така той само се уморява без всякакъв смисъл и като мъкне такъв товар със себе си, не може лесно да се бие.
В този момент в главата на подпоручик Дуб се мярна надеждата, че най-сетне ще му се удаде да изправи Швейк пред военнополевия съд за антимилитаристична и родоизменническа пропаганда и затова побърза да попита:
— Вие, значи, сте на мнение, че войникът трябва да захвърли патроните си, както са направили отстъпващите в този овраг, или щиковете си, както се вижда ей там?