Спомен за светлина

- Съжалявам, лорд Итуралд.

Трябваше уж да отбива стрелите. Беше се справял добре досега. Понякога обаче лицето му ставаше отчуждено и той започваше да мърмори как „те” се опитвали да му „вържат ръцете”.

- Стой нащрек - каза Итуралд.

Главата му пулсираше. Още сънища го бяха споходили по-рано през нощта, толкова живи. Беше видял как тролоци ядат близките му живи и беше твърде слаб, за да може да ги спаси. Беше се мятал в съня и беше плакал, когато изядоха Тамсин и децата му, но в същото време бе изкусен от миризмите на врящата и изгаряща плът.

В края на съня се беше включил в пира на чудовищата.

„Избий го от ума си.” Не беше толкова лесно. Сънищата бяха толкова живи. Беше се зарадвал, че тролокската атака го събуди.

Беше готов за това. Хората му бяха запалили барикадите. Тролоците най-сетне бяха пробили през трънените укрепления, но цената на касапина беше висока. Сега мъжете на Итуралд се сражаваха в устието на прохода и задържаха черните вълни да не нахлуят в долината.

Бяха използвали времето си добре през няколкото дни, през които тролоците пробиваха през тежките препятствия. Входът към долината вече бе укрепен с низ от високи до гърдите земни насипи. Щяха да са чудесно укритие за стрелците с арбалети, ако копиеносците му бъдеха изтласкани много назад.

Засега Итуралд бе разделил армията си на групи от около три хиляди души всяка и ги беше разположил в карета от пики, секачи и арбалети. Използваше конни стрелци с арбалети за набези по фронта и фланговете и беше оформил авангард - с около шест реда в дълбочина - от пиконосци. Големи пики, с двайсет стъпки дължина. Беше се научил от Марадон, че е добре да държиш тролоците на разстояние.

Пиките действаха чудесно. Каретата от пики можеха да се обръщат и да се сражават във всички посоки в случай, че бъдат обкръжени. Тролоците можеше да бъдат принуждавани да се бият в редици, но тези карета - приложени подходящо - можеха да разбият фронта им. А щом тролокските редици се разкъсаха, айилците можеха да ги избиват безпроблемно.

Зад редиците на пиките постави пехотинци със секачи и алебарди. Понякога тролоци проникваха през пиките, като избутваха настрани оръжията или ги смъкваха с тежестта на труповете си. Тогава напред тръгваха мъжете със секачите - промушваха се между пиконосците - и сечаха сухожилията на първите чудовища. Това даваше време на бойците в първата линия да се изтеглят назад, да се прегрупират със следващата вълна - още пехота с пики - и отново да настъпят срещу зверовете.

Тактиката действаше, поне засега. Имаше десетина такива карета срещу тролоците. Сражаваха се в отбрана и правеха всичко по силите си, за да разбият прииждащия порой. Тролоците се хвърляха срещу пиконосците, за да пропукат линията им, но всяко каре действаше независимо. Итуралд не се притесняваше от тролоците, които нахлуваха между каретата, защото с тях щяха да се справят айилците.

Държеше ръцете си стиснати зад гърба, за да скрие колко треперят. Нищо не беше същото след Марадон. Беше го научил, но беше платил скъпо за урока.