Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Добре — отговори пратеникът. — Но можеш да се справиш и по-добре. Какво е това място? Как го усещаш?
— Пролет е — бързо отвърна Шалан, която вече почваше да се дразни. — И мъхоластарите цъфтят в яркочервено. Дъхът им е сладък, а въздухът е влажен след утринната буря. Мама шепне, но гласът ѝ е мелодичен, а татковият смях не отеква — издига се във въздуха и ни залива. Хеларан учи Юшу да се бие с меча и двамата се упражняват наблизо. Виким се смее, когато Хеларан получава удар отстрани в бедрото. Учи се за ардент, както мама искаше. А аз рисувам всички тях и въгленът дращи по хартията. Чувствам топлина, въпреки леко хладния въздух. До мен дими купа плодово вино и в устата си усещам сладостта на току-що отпитата глътка. Красиво е, защото можеше да се случи. Трябваше да се случи. Аз…
Тя примигна през сълзи. Видя всичко това. Отче на Бурята, видя го. Чу гласа на майка си, видя как Юшу дава няколко сфери на Балат, когато загуби двубоя, ала плаща с усмивка, без да го е грижа за загубата. Усети въздуха, вдъхна миризмите, чу певчетата в храстите. Стана почти истинско.
Пред нея се надигнаха клъбца светлина. Пратеникът беше извадил шепа сфери и ги държеше пред нея, докато се взираше в очите ѝ. Светлината на Бурята се издигаше като пара между тях. Шалан вдигна пръсти и образът на нейния съвършен живот я обгърна като завивка.
Не.
Шалан се дръпна. Мъгливата светлина избледня.
— Ясно — тихо рече вестоносецът. — Ти все още не разбираш природата на лъжите. Някога, много отдавна, и аз имах същите трудности. Остриетата тук са много строги. Ще се наложи да видиш истината, дете, преди да си способна да я осмислиш. Точно както човек трябва да познава законите, преди да ги наруши.
В дълбините на ума ѝ се разшаваха сенките от миналото. Само за миг те изплуваха на повърхността, към светлината.
— Можеш ли да помогнеш?
— Не. Не сега. Първо, ти не си готова, пък и аз имам друга работа. Някой друг ден. Продължавай да режеш тези трънаци, силна моя, и проправи път за светлината. Нещата, срещу които се бориш, не са напълно естествени. — Вестоносецът се изправи и ѝ се поклони.
— Брат ми — продума Шалан.
— Той е в Алеткар.
В Алеткар ли?
— Защо?
— Защото вярва, че е потребен там, разбира се. Ако го срещна отново, ще му предам вест от тебе.
Вестоносецът се отдалечи с леки и плавни стъпки, почти като в танц.
Шалан го наблюдаваше, а онези дълбоки неща в нея се върнаха в забравените дялове на ума ѝ. Осъзна, че дори не е попитала непознатия за името му.
46
Родолюбци
„Когато съобщиха на Симол за дохождането на Танцуващите по ръба, върху него, както и подобава на такива случаи, се спусна скрито притеснение и страх; при все че не бяха най-взискателният от ордените, техните изискани и плавни движения прикриваха убийствената сила, тогава вече доста прочула се; а и те бяха най-красноречивите и изтънчени от Сияйните.“