Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Да, много е млад — отвърна Пъркър. — Беше допуснат съвсем скоро. Чакайте да видя… няма и осем години, откакто е в съда.
— А! Така си и мислех — рече адвокатът Снъбин с някакво състрадание, подобно на простите хора, когато говорят за съвсем беззащитно малко дете. — Мистър Малърд, пратете да повикат мистър… мистър…
— Фънки, Холборн Корт, Грей’с Ин — намеси се Пъркър (впрочем Холборн Корт сега се нарича Саут Скуеър), — нека кажат на мистър Фънки, че бих се радвал, ако дойде тук за момент.
Мистър Малърд излезе да изпълни заръката, а адвокатът Снъбин пак потъна в разсеяност, докато се появи самият мистър Фънки.
Макар и пеленаче в професията, той бе напълно зрял човек. Отличаваше се със своята нервност и мъчително запъване в говора; не изглеждаше да е естествен недъг, а бе по-скоро плод на стеснителност, породена от съзнанието, че е бил „задържан в растежа си“ поради липса на средства или влияние, или връзки, или наглост — или бог знай каква друга причина. Той бе преизпълнен със страхопочитание към адвоката Снъбин и с безкрайна любезност към дребния адвокат.
— Не съм имал досега удоволствието да ви видя, мистър Фънки — рече адвокатът Снъбин с високомерна снизходителност.
Мистър Фънки се поклони. Той бе имал удоволствието да вижда адвоката Снъбин в продължение на осем години и четвърт, а също да му завижда с цялата завист на човек с ограничени средства.
— Вие се явявате с мен по това дело, доколкото разбирам — рече адвокатът Снъбин.
Ако мистър Фънки беше богат, той щеше веднага да повика чиновника си, за да го подсети; ако беше съобразителен, щеше да сложи показалец върху челото и щеше да си напрегне ума, за да си спомни дали всред множеството поети задължения беше и това дело; но той не беше нито богат, нито съобразителен (поне в този смисъл на думата), затова поруменя и се поклони.
— Запознахте ли се с материалите, мистър Фънки? — запита адвокатът Снъбин.
И тук мистър Фънки трябваше да се престори, че е забравил всичко относно това дело; но тъй като той бе проучил всеки документ и не бе мислил за нищо друго ни насън, ни наяве в продължение на два месеца, откакто го бяха сложили като помощник-адвокат на Снъбин, поруменя още по-силно и се поклони отново.
— Това е мистър Пикуик — рече мистър Снъбин, като махна с перото си в посоката, гдето стоеше този джентълмен.
Мистър Фънки се поклони на мистър Пикуик с благоговението, което възбужда винаги първият клиент; и отново наклони глава към своя ръководител.
— Бихте могли да изпроводите мистър Пикуик — рече Снъбин — и… и да изслушате всичко, което той би искал да ви съобщи. Ние естествено ще се съберем на консултация. — Намеквайки по този начин, че са му отнели достатъчно време, мистър Снъбин, чиято разсеяност растеше все повече и повече, погледна през лорнета си за миг, поклони се на всеки поотделно и пак потъна в книжата пред него: те бяха документи от един безкраен съдебен процес, започнал с простъпката на едно лице, починало преди около едно столетие; човекът бил заприщил една пътека, водеща от място, гдето никой никога не минавал, към друго място, което никой никога не посещавал.
Мистър Фънки не искаше в никакъв случай да мине през никоя врата преди мистър Пикуик и неговият юридически съветник, тъй че доста време мина, докато стигнат прочутия „Скуеър“; а когато бяха вече там, те се заразхождаха нагоре-надолу и заразискваха надълго по въпроса; стигнаха до заключение, че е много трудно да се предвиди как ще протече процесът; че никой не можеше да каже какъв изход ще има това дело; че имаха късмет, задето не бяха позволили противната страна да вземе великия Снъбин за свой защитник; и други приказки на съмнения и утеха, обичайни при такова едно положение.
После сладката едночасова дрямка на мистър Уелър биде прекъсната от неговия господар и след като се сбогуваха с Лоутън, те се върнаха в Сити.
Глава тридесет и втора
На Лент Стрийт, Бъро, царува покой, що хвърля душата в нежна меланхолия. Там винаги се дават под наем доста много къщи; улицата е затънтена и сивотата й действува успокоително. Една къща от Лент Стрийт не би могла да се нарече първокласна резиденция в тесния смисъл на думата; но е приятно местенце въпреки това. Ако човек иска да се откъсне от света, да избяга далеч от съблазните, да бъде извън възможното изкушение да погледне през прозореца — тогава трябва да иде на Лент Стрийт.