Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
В това щастливо убежище са се заселили няколко перачи на бельо, някой и друг пътуващ подвързвач на книги, един-двама агенти на затвора за несъстоятелност, неколцина дребни пренаематели — работещи на доковете, шепа майстори на женски наметала, и за разнообразие — шивачи на каквото им падне. Голямата част от обитателите или използуват силите си да дават под наем мебелирани стаи, или се отдават на здравословното и ободряващо занимание да изцеждат пране. Отличителни черти на мъртвата природа в улицата са: зелените капаци на прозорците, обяви за даване под наем, пиринчени табелки по вратите и висулки за звънци: най-главни черти на живата природа са: прислужникът в кръчмата, момчето продавач на милинки и мъжът продавач на печени картофи. Населението е номадско, обикновено изчезва един ден преди плащане на тримесечния наем, най-често през нощта. Постъпленията от данъци за негово величество рядко биват събирани в тази щастлива долина; доходите от наеми са несигурни; а водоснабдяването често бива прекъсвано.
Рано вечерта, за която бе поканил мистър Пикуик, мистър Боб Сойър украси едната страна на камината, а мистър Бен Алън — другата. Приготовленията за приема на гости бяха привършени. Чадърите в коридора бяха натрупани в някакво кьоше зад вратата на гостната на долния етаж; бонето и шалът на слугинята на хазайката бяха махнати от перилата на стълбището; нямаше повече от два чифта галоши върху изтривалката при входа, а една кухненска свещ с много дълъг фитил гореше игриво върху перваза на прозореца край стълбището. Мистър Боб Сойър бе направил лично покупката на спиртни напитки от някакъв винен склад на Хам Стрийт и бе побързал да се върне дома, преди да са му ги донесли, да не би да ги оставят в друга къща по погрешка. Пуншът беше приготвен в червена тенджера и оставен в спалнята; покрита със зелено сукно масичка за карти бе взета временно от гостната; а всички чаши от квартирата, заедно със заимствуваните от кръчмата за случая, бяха наредени върху поднос, поставен вън на площадката до вратата.
Въпреки крайно задоволителното естество на цялата тази подготовка, някакъв облак затулваше лицето на мистър Боб Сойър, който бе седнал край камината, а по чертите на мистър Бен Алън се четеше съчувствие, докато бе вперил поглед в горящите въглени; и след продължително мълчание той каза с нотка на меланхолия в гласа:
— Да, наистина е жалко, че я прихвана да е кисела точно днес; да беше почакала поне до утре.
— Такава злоба е, такава злоба е — ядосваше се Боб Сойър. — Казва, че щом мога да харча пари за гости, мога да уредя и проклетата й „сметчица“.
— Колко е изтекло, откак не си плащал? — попита мистър Бен Алън. Впрочем сметката е най-необикновеното движещо се изобретение на човешкия гений. Тя си тече, докато трае и най-дълголетният живот, без да поспре някога по своя собствена воля.
— Само едно тримесечие и нещо — отвърна мистър Боб Сойър.
Бен Алън се покашля угнетено и плъзна замислено поглед по решетката на камината.
— Ще видим дявол по пладне, ако реши да се разпени, когато дойдат гостите, а? — рече най-после мистър Бен Алън.
— Ужасно — отвърна Боб Сойър, — ужасно.
Чу се тихо почукване на вратата. Боб Сойър погледна изразително приятеля си и покани чукащия да влезе; тогава едно мръсно и размъкнато момиче с черни памучни чорапи, приличащо на изоставена дъщеря на престарял метач в крайно притеснено положение, подаде глава и каза:
— Моля, господин Сойър, мисис Радл иска да говори с вас.
Преди Боб Сойър да успее да даде някакъв отговор, момичето изчезна отведнъж, сякаш някой отзад го бе дръпнал с все сила; едва-що се извърши това тайнствено оттегляне, когато отново се почука на вратата — рязък и отчетлив, този звук като че казваше: „Ето ме и сега влизам.“
Мистър Боб Сойър хвърли към приятеля си жален, изпълнен със страх поглед и извика: „Влезте!“
Разрешението съвсем не бе необходимо, защото още преди да изрече поканата, в стаята нахълта дребна свирепа жена, цяла трепереща от негодувание и побледняла от ярост.
— И тъй, мистър Сойър — рече свирепата дребна жена, като се стараеше да изглежда много спокойна, — ако имате любезността да уредим тази наша сметчица, ще ви бъда благодарна, щото трябва да си платя наема този следобед и хазяинът ми чака долу сега. — Тук дребната жена потърка ръце и вторачи настоятелно поглед над главата на мистър Сойър, в стената зад него.